През една мразовита декемврийска вечер на 1896 г. софийската публика е притихнала в салона на хотел "Македония". Току-що е приключил хипнотичен сеанс на някой си проф. Мелинсон, който представя себе си като "професор по физика". Загадъчният чуждоземец е пристигнал в София още през октомври същата година, а серията му от спиритични и хипнотични сеанси е сред в най-обсъжданите събития в светската хроника по онова време. Но на въпросния 8 декември, мистериозният професор за пръв път демонстрира истинско чудо – "движеща се фотография". Публиката онемява.
Ето как в-к "Утро" коментира събитието на следващия ден:
"Г-н Мелинсон показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, парижкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза.""След това той (проф. Мелинсон – бел.ред.) прави още едно представление с кинематограф на 10-11 декември в хотел "България", срещу царския дворец. И това е отразено в тогавашната преса. Попаднах на тези съобщения, тъй като до този момент, от повече от половин век, бяхме убедени, че първата кинопрожекция в България се е състояла в Русе през 1897. Оказва се обаче, че няколко месеца преди това София първа е била озарена от лъчите на кинематографа" – твърди изкуствоведът д-р Петър Кърджилов.
Заедно с доц. д-р Ирина Китова и Зорница Кръстева, той е автор на появилия се наскоро "Летопис на нямото кино в София (1896–1933)" с увлекателни текстове и над 700 фотографии, факсимилета и рисунки, проследяващи зората на българската кинематография. Кърджилов насочва вниманието ни към следния цитат от тогавашната преса, по повод чудноватите кинопрожекции на проф. Мелинсон:
Какво се вижда на екрана?
Но какво означава всичко това?
"Това означава че през декември месец 1896 г. в България се показва филм, заснет у нас – на пристанището във Варна. Направих си труда да видя по това време какво е снимано на Балканите и се оказа, че освен че е първият филм заснет в България, това е първият филм, заснет на Балканския полуостров въобще. Защото той трябва да е бил направен или лятото или най-късно ранната есен на 1896 г., за да бъде показан в началото на декември в София" – заключава Петър Кърджилов.
В началото на ХХ в. в България пристигат и първите големи подвижни кина, подобни на съвременните циркове. Опъват се огромни шатри от сложна дървена конструкция. "С по 7-8 вагона са пренасяли тези материали из цяла Средна Европа, за да дойдат тук, на Балканите" – казва Кърджилов.
По това време киното било като днешната телевизия – гвоздеят на програмата били документалните хроники от световните събития, като руско-японската война от 1904-05 г. например.
А какво да кажем за първите стъпки на родната кинематография?
"Собствениците на първите стационарни кина у нас решават сами да заснемат филми и да не разчитат вече само на чужденци, които идват, снимат кратки хроники и си отиват" – разказва Петър Кърджилов. Така през 1908-09 г. в България са заснети първите родни хроники, за да стигнем до преломната за българското кино 1914 г.:
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..