Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българинът Илия Пейков “полетя” в Космоса преди Гагарин

Художникът вгражда душата си в “Долината на мълчанието”

4
Снимки: iliapeikov.com

Бели комети прорязват небето, планети излъчват пурпурно сияние, облаци на пластове се стелят като пухчета от пудриери. Неусетно потеглям на пътешествие в Космоса. Присъствам на Сътворението на света. “Това е Илия”, чувам алтов глас, който ме приземява. Съновидението е приключило, от стените обаче продължават да гледат картините. Апартаментчето на четвъртия етаж в тих римски квартал се оказва място за посветени. Оттам като от космодрум хората с отворени сетива се изстрелват в необятното. И някъде сред звездите, планетите и галактиките срещат реещия се дух на Илия Пейков – българинът, който видя Космоса още преди Гагарин да полети.

“Това бил красив червен залез над планината Витоша. Илия съзерцавал слънцето, докато и последният лъч избледнял. В тази необикновена за него лятна вечер нещо се преобърнало в душата му.” И двете като че ли виждаме огнената светлина. Тук, в старата римска кооперация, Йоле Манчини* ме повежда из вселената, която нейният съпруг е запечатал в платната си.

В началото била любовта към изкуството. Именно тя през 40-те г. на миналия век отвежда Илия Пейков в Рим, където брат му Асен вече си е извоювал място в артистичния живот.

Асен и Илия Пейкови

Роденият през 1911 г. рисувач на планети, звезди и слънца остава завинаги във Вечния град, а след години, когато го питат дали мисли за смъртта, казва: “Не ме е страх да умра, съжалявам само, че ще оставя Рим.”

В Италия младият Илия попада във вихъра на бохемски живот, за който в родното Севлиево дори не е сънувал. По това време Асен вече има ателие на най-шикозната римска улица – Виа Маргута. Негови другари в шумните гуляи са Виторио де Сика, Федерико Фелини, Ава Гарднър. Контактът със звездите, издигнати от публиката в ранг на богове, буквално всмуква в един фантастичен свят дошлия сякаш от друга планета българин. Именно на Виа Маргута – истинския и единствен дом на артистите, Илия Пейков за първи път “разучава” небето с любопитните очи на начинаещ художник.

Илия потвърждаваше с картините си образите, които по-късно предаваха от Космоса”, разказва Йоле Манчини. Възрастната госпожа ми сочи платната, нагъсто овесени в стаите и в коридора на малкия апартамент. “Те всичките са чудо на човешкия ум.” В тази атмосфера на границата с реалното правя познанство с майсторството на българина, който в Италия наричат “астронавт в изкуството”, а в родината си е известен бегло само на най-запалените познавачи.

Йоле Манчини и Илия Пейков

Маслените бои от картините са нанесени с пръсти. Самоукият художник изхвърля четките, “за да усеща с допира си материята жива”, спомня си г-жа Манчини. След дългото топене в боите обаче ръцете му се инфектират и накрая той прибягва до “посредник” между въображаемите образи и платното. “Илия обичаше да смесва ярки цветове, а червеният му беше най-любим”, продължава тя. При един от тези опити се ражда запазената марка на художника – огнен отблясък, който творецът кръщава “Червено Пейков”.

Йоле Манчини често се отбива в ателието на съпруга си.

Когато в студиото се надвесвах над рамото му, го питах какво рисува. Отвръщаше ми: “Не знам, ще видя какво ще ми хрумне.” После минаваха дни, в които лека-полека се приближаваше към крайния образ.” Тя изведнъж се усмихва, защото току-що е “видяла” как с боядисани мустаци художникът пухти над палитрата, опитвайки се да омекоти забърканите крещящи цветове. “Илия започваше няколко платна едновременно и всеки ден, според моментното си осенение, напластяваше цветовете”, спомня си Йоле Манчини.

Когато Юрий Гагарин се връща от пътуването си в Космоса, вярва, че е единственият човек, надникнал във вселената. Когато обаче в Рим се натъква на космическите пейзажи на Илия, се смайва. “Не е възможно да пренесеш върху платното това, което е в действителност”, казва той на художника. Междувременно на световните екрани излиза “Одисея 2001” на Стенли Кубрик и този път приятелите обсаждат “космическия пророк” с въпроса, как така образите от платната са досущ като тези във филма.

Той мислеше, че там, горе, картините от въображението му съществуват, – обяснява чудото г-жа Манчини. – Той нямаше телескоп, затова и не можеше да зърне на небето това, което виждаше единствено във фантазията си.” За ватиканския кардинал, посетил една от изложбите му, обаче нямало никакво чудо – Илия е по-близо до Бога от всеки друг вярващ, затова и в картините си е разгадал тайните на вселената.

Мека светлина струи от бледорозов пейзаж. Светлите тонове излъчват  божествено спокойствие. Времето в “Долината на мълчанието” е спряло. Тук, сред вечната тишина, почива душата на Илия Пейков.

Нарисувах мястото, в което ще почивам един ден, когато няма да ме има повече на този свят”, казал в края на дните си Илия Пейков. “Долината на мълчанието” е направена през 1987-а – година преди смъртта му. Днес картината е при “Фрати миними” / религиозният орден, основан от Свети Франциск от Паола през 1435 г.-бел.ред./. Монасите съхраняват и още платна, които художникът им е дарил. Специално за своята съпруга обаче Илия рисува картината за втори път и я посвещава “На моята приятелка в земния път”. Малкото платно днес виси в спалнята на г-жа Манчини и това е най-скъпият спомен за следвалата го цял живот спътница.

Италия не иска да забрави за първия в света художник, показал на хората, че са само прашинка от безкрайната вселена. През 2007 г. римската община даде съгласието си да кръсти площад на името на Илия Пейков и това пространство завинаги ще напомня за българина - кавалер на Италианската република, чиито космически картини и днес красят престижни галерии и частни колекции по света.

*Интервюто с Йоле Манчини в Рим е направено през 1999 година. Чуйте го тук, с дублаж на български език:

Снимки: iliapeikov.com, архив
По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05