Война, мир, страх, смирение, съпричастност, любов са думите, които се въртяха най-често в съзнанието и речника на хората през изминаващата 2022 година.
Съпричастността, любовта и смирението са добродетели, които ни оформят като хора и общество, а през тази година имахме не един повод да ги проявим, например в отношението си към бягащите от войната в Украйна и пострадалите от природните катаклизми в страната ни, или в случая с 12-годишния Сашко – момчето с аутизъм от Перник, което прекара 9 дни в неизвестност, но беше открито в гората от доброволци – който ни даде възможност да докажем на самите себе си, че можем да бъдем обединени, целеустремени и добри. Военният конфликт, който вече 10 месеца опустошава територията на Украйна обаче все още изглежда далеч от позитивна развръзка, затова думи като "война" и "мир" ще продължат да напрягат мислите ни и през 2023 година.
Езикът като една жива обществена тъкан, както и самото общество, постоянно се променя, а с него и най-употребяваните думи. Медиите често налагат думи, които не са присъщи на езика ни – казва Павлина Върбанова, създател на популярен сайт за проверка на правописа.
"Специално тази година ми прави впечатление, че в езика доминират тривиални думи, лишени от някаква по-специфична окраска. За мен думите, които доминираха бяха война, газ и агресия, свързани с обществено-политическите събития, които дадоха своето отражение върху езика в медиите, а оттам и на хората."
Що се отнася до стремежа ни да използваме езика като оръжие, с което да уязвим, вместо да насърчим или подкрепим човека срещу нас, Върбанова е убедена, че сами нагнетяваме напрежение чрез речта си:
"Мисля си, че нашето общество е не само травматизирано, а и самотравматизиращо се. Като че ли ние изпитваме потребност да се самонаказваме – обясни още тя. – Допълнително да експонираме нашите грешки и страдания, с което да натоварваме както себе си, така и околните. Трагедии се случват навсякъде по света. Могат да бъдат както лични, така и обществени, но когато те затлачват нашата реч, запитвали ли сме се какво постигаме."
За стойността и силата, която притежават думите и езика разсъждава и колегата от програма "Христо Ботев" на БНР - Таня Димова. Думите са сърцето и есенцията на нейната работа, тъй като освен журналист, тя е и сценарист на документалната поредица "5 минути София":
"Ако наистина осъзнаваме каква тежест имат думите и значението, което носят, ще ги използваме тогава, когато са ни нужни и по начина, по който са ни нужни. Ще знаем, че всичко опира до това какво казваме, как го казваме и на кого. Ще се научим да се пестим тогава, когато думите, може би, са излишни и трябва да ги оставим да притихнат. Те отново са си там, мислим ги, но не ги казваме на глас. Ако знаем, че думите са винаги в нас и вместо да обидим, просто решим да замълчим или вместо това кажем думи като "обичам те", "нужен си ми" или дори "как си", ще осъзнаем, че това не са просто едни тривиални думи, с които да погалиш някого, когото си уязвил. Ние непрестанно се борим със себе си и с другите, без да се замисляме защо или кому е нужно това."
Работата като сценарист и журналист я кара да мисли много повече за посланието, което иска да предаде чрез гласа си в радиоефира и чрез сюжета в ограничената времево рамка на документалната лента.
"Документалистиката изисква да бъдеш максимално истински и обективен. Личното творчество се проявява в самия факт, че това е твоят поглед към информацията. Аз не мога да избягам от романтизма, който нося. Затова понякога си личи, че в епизодите, на които съм сценарист, се прокрадва една поетичност."
Способността да вникнеш и предадеш като своеобразна приказка посланията отвъд дадена информация, проличава веднага в работата на журналиста, който отразява културните събития и процеси.
"Аз вярвам, че не задавам толкова въпросите на деня, колкото тези, които вълнуват сърцето. Винаги съм знаела, че това, което правим в радиото е една съвместна работа. С нашите събеседници ставаме съмишленици, с които заедно превръщаме словото в музика, на която слушателите биха могли да потанцуват. При сценариите за документален филм музиката получава и своята визия. Затова е важно да мислиш как да кажеш точните думи, които да не отнемат от визията, а да я допълват и подпомагат."
Разказвайки всичко това с присъщия за нея блясък в очите, Таня неусетно се превръща в олицетворение на думата ентусиазъм, чието значение преоткрива и обиква отново наскоро:
"В думата ентусиазъм се съдържат освен въодушевление и възторг, също поглед навътре в себе си и това, че Бог е в нас. А какво повече може да искаме от това Бог да е във и със нас? Ако това е така, ние би трябвало да бъдем окрилени, да обичаме, да си помагаме, да съпреживяваме, да споделяме, да сме истински хора. Затова си мисля, че ентусиазъм е онова, което много често ни липсва и думата, която трябва да бъде дума на 2022-ра и всяка следваща година. Когато разберем истинския смисъл на тази дума, струва ми се, че всичко останало ще потръгне само отново в правилната посока."
Чуйте повече от звуковите файлове.Снимки: pixabay, БНР, архив
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с какви задачи и отговорности е натоварено то и защо се занимава с българолюбивата си дейност. Наш..
През нощта от запад на изток ще премине бърз студен атмосферен фронт. В събота над по-голямата част от страната ще бъде предимно слънчево. Преди обед в Източна България ще има значителна облачност и в крайните източни райони все още ще превалява дъжд,..
Поредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..