Агенцията за българите в чужбина изпраща една година, изпълнена с предизвикателства от различен характер. Институцията продължава да подкрепя и организира традиционните за нея инициативи, насочени към сънародниците ни зад граница. Конкурсите за есе и рисунка на тема "България", "Спартакиада" и "Фолклориада", насочени към най-младото поколение българи по света – децата, продължават да се радват на значителен интерес от талантливите българчета във всички краища на света. Изпълнителният директор Райна Манджукова увери, че предстоят и нови, чиято цел е изграждане и задълбочаване на диалога и с по-големите, които скоро ще направят своя избор дали да се върнат у нас, или да останат в чужбина. А наградите и грамотите, връчвани от Агенцията, сънародниците ни зад граница приемат с особено вълнение, като признание от Родината за тяхната дейност или постижения:

"Едно от тези отличия е "Българка на годината", връчвано от 2009 година. Наградата беше учредена във връзка със случаите на Костадинка Кунева и Спаска Митрова. Затова идеята беше тя да се връчва не просто за постижения, а когато една жена жертва нещо важно за нея в името на българската кауза. Годините след това доказаха, че тази награда е особено ценна, но пандемията прекъсна тази традиция.“

През 2023 година това ще се промени, тъй като церемонията ще се състои отново. До 30 януари, сънародниците ни по света могат да предлагат за наградата българки, допринесли за опазване на националното самосъзнание и идентичност, популяризирали са активно българската култура и традиции в държавата, където се намират.

На специална пресконференция, посветена на работата на ИАБЧ, директорът ѝ Райна Манджукова подчерта необходимостта да подхождат изключително внимателно по отношение на работата с българите в Украйна.

"Свидетел съм на упреците на граждани в социалните мрежи за това, че Агенцията я няма, но истината е, че не всички неща, които правим в тази насока могат и трябва да бъдат изнасяни публично. Аз мисля, че е по- важно нашите сънародници в Украйна да знаят, че правим нещо за тях. Поддържаме контакти с организации, частни лица, с всеки, който се е обърнал към нас с молба за конкретна помощ. Намираме начин да помагаме, но не смятаме за необходимо да го афишираме публично."

Ситуацията с таврийските българи, които са под руска окупация в Украйна е сложна. Неделните училища в Запорожка област към момента са закрити, посочи Манджукова, забранено е да се преподава български език: "Въпреки това ние имаме контакт с тях и готовност във всеки един момент, когато това е възможно, да подновим работа с тях. Мнозина са бенефициенти по програми за финансиране на училища, като в момента, когато това е възможно, дейностите ще бъдат възстановени", допълни тя. Българските неделни училища в свободните части на Украйна работят присъствено или онлайн, според това дали разполагат с бомбоубежища и възможности за бърза и безопасна евакуация при нужда.Това важи както за неделните училища, подкрепяни от българското Министерство на образованието и науката, така и за тези от украинската образователна система, в които се преподава български език.

Превръщането на Агенцията от държавна в изпълнителна и преминаването и на подчинение на министъра на външните работи, Манджукова оценява като стъпка в правилната посока, която значително улеснява работата с българските общности зад граница. Предизвикателства пред екипа ѝ обаче не липсват – от една страна е възстановяването на контактите и комуникацията с общностите ни в чужбина, а от друга – предоставянето на административната услуга "удостоверяване на български произход" на лицата, които притежават такъв. Всичко това Агенцията изпълнява с един малък, но изключително сплотен млад екип, който работи с изключителен ентусиазъм.

"До момента обаче хората се бяха занимавали основно с удостоверяването на българския произход, а комуникацията с общностите и организациите ни по света, с цялото им разнообразие, не им беше позната – разказа изпълнителният директор. – Започнахме да възстановяваме контактите си с тях, но и да ги проучваме отново, тъй като и те, като всичко останало, се развиват и променят по свои правила. Всяка отделна наша общност по света има нужда от специфичен подход към нея, поставянето на специфични приоритети в работата с тях. Риториката "майка-мащеха", "ние сме длъжни и те са ни длъжни" вече е безумно остаряла. Както ние имаме нужда от българите по света, така и те имат нужда от нас."

Именно затова е толкова важно да се поддържа жива връзката между общностите ни и Агенцията  – само познавайки проблемите им, тя може да съдейства за намиране на решение на ниво държавни институции и законодателна власт у нас.

• 30 години Агенцията за българите в чужбина координира държавната политика към сънародниците ни зад граница