Да протегнеш ръка на най-нуждаещите се, като отделиш от малкото, което имаш. Да разбереш, че да помагаш е радост и вътрешна потребност, а не задължение, спуснато отгоре. Това са едни от най-важните уроци, които научават учениците от Професионалната гимназия по транспорт в София. И това пролича с поредната благотворителна акция в школото, която ще зарадва дечица с тежка съдба.

"Наистина това беше инициатива на децата – разказва Мария Стоянова, учител по история и координатор на благотворителната инициатива. – Учениците ни не са от заможни семейства, но са деца с много големи сърца. И направиха тази акция абсолютно сами. Правили сме го и друг път –  Великденски, Коледни базари, помагали сме и на деца в нужда от училището, на семейства в нужда. Така че при нас е традиция и няма да спираме. Защото така трябва и не само за Коледа."

Ученическият съвет избира къде да бъдат насочени събраните средства и този път ще бъде подпомогнат Центърът за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца и младежи с увреждания и постоянна потребност от медицинска грижа. 

"Децата и младежите, настанени в нашия Център, са на постоянно медикаментозно лечение, постоянно лежащи са, на възраст от 7 до 21 години. В момента са петима, като капацитетът ни от 8 места предстои да бъде запълнен – обяснява Мария Стоянова, директор на Центъра. – Такива центрове на територията на България има само 8, а в София е само един. Предстои той да бъде определен като център само за деца до 18 години. При нас работят детегледачки – медицински сестри, а от 3 януари ще имаме и лекар. Слава Богу, успяхме да намерим, много ни беше трудно, защото в социална услуга медиците трудно идват. Съставът ни е предимно от жени в пенсионна възраст, повечето са се грижили за децата от бебета и стабилното им здравословно състояние е благодарение на грижите на хората, които са били с тях през цялото време."

"Инициативата беше подета от учениците, след което беше обсъдена и на Училищен съвет. Събрахме средствата за дома и сме много доволни, защото е много хубаво, че точно покрай тези празници ще можем да ги зарадваме. Всеки подготви нещо вкъщи или сготви с родителите си и го продавахме на всички ученици и учители. Този път са събрани около 1650 лева. Надяваме се наистина да сме помогнали, защото всичко е направено с много добри чувства. И по принцип трябва винаги да има помощ за тези деца, защото те не са по-различни от нас."

"Ще помогнем и с доброволен труд на дома на дечицата, на които дарихме сумата – нашите здрави момчета ще отидат да почистят техния двор  през март или април. И ще помагаме още", допълни учителят Мария Стоянова.

За някои събраната сума не е толкова голяма, особено като си припомним цените за почивки по празниците, разпространени по медиите. Но важен е поривът и идеята, така че учениците дават ценен урок на всички нас:

"Казват, че думата благодаря е вече износена, но аз не мисля така, – казва директорът на ЦНСТ Мария Стоянова. – Това е думата, която мога да използвам за инициативата на децата от Професионална гимназия по транспорт, защото думата е българска и носи в себе си дареното благо. Сега ние ще закупим технически помощни средства, които са необходими за пребиваването на децата в нашия Център. Ще вземем едно специално легло с решетка и специален дюшек, а с другата част от парите – вероятно някои постоянни консумативи. Имаме нужда и още от 1-2 такива легла. Иначе другите нужди са задоволени. Ние сме държавно делегирана дейност с общинско участие и това, което е за основните жизнени потребности на децата е осигурено."

С какво могат да бъдат зарадвани тези деца, към които съдбата е така жестока – г-жа Стоянова се затруднява да отговори на този въпрос:

„Нашите деца не могат да излязат да играят, да тичат, да се радват на нещата около себе си, защото част от тях са и със сетивни нарушения. От самото си раждане те са деца на институциите, оставени от родителите си заради множеството увреждания, които имат. По принцип Центровете за настаняване от семеен тип се стараят да не се къса връзката дете-родител, за да може този родител, който не се справя да гледа дете с нужда от постоянно медицинско наблюдение, при желание да ходи на редовни посещения. Но нашите деца не са такива, при тях родител не е идвал… Нашите деца например много обичат банани с кисело мляко, пасирани, защото те са само на пасирана храна.“

Снимки: Елена Паскалова, pgtsofia.com