Етикетът на пчелния мед задължително трябва да посочва страната, в която е добит продуктът, гласи ново изискване в наредба на Министерския съвет. Целта е да бъдат защитени здравето и правата на потребителите, както и улеснен достъпът до висококачествени продукти. Документът определя също характеристиките на меда – той не може да съдържа хранителни добавки.

Пчеларите приветстват мярката за произход, но призовават Българската агенция по безопасност на храните да засили контрола, тъй като често у нас се внася евтин и некачествен мед от страни извън Европейския съюз, който се препакетира и продава като български. Същевременно “Български свободни пчелари” – най-голямата организация в бранша със структури в 18 общини, обяви, че проблемите в сектора са огромни. Нужни са спешни промени от компетентни специалисти, които да се намесят и да управляват адекватно, алармират производителите на пчелен мед.

Заетите в бранша извеждат на преден план сериозна екологична заплаха с дълготрайни последици, каквато е временното разрешително за ползване на неоникотинови пестициди в Северна България. “В случая става въпрос за живота и здравето не само на пчелите, но и на хората. И ние като пчеларска организация излизаме да защитим както интересите на българските пчелари, така и на българските граждани”, казва Ясен Янев, председател на браншовата организация. По думите му, причина за допуснатото изключение със забранените пестициди е невъзможността на зърнопроизводителите да се справят с царевичния хоботник – вредител по царевицата и слънчогледа.

“Третираните с такива пестициди семена попадат в почвата – обяснява пчеларят. – Трайността на пестицидите е минимум 19 години и ние може да ги приемем чрез вода, храна, въздух. В същото време те са водоразтворими по дължината на цялото растение. И когато пчелите вземат нектара от слънчогледа или прашеца от царевицата, те умират.”

• Пчеларството– безценен фактор за здравето, но не и сектор с приоритет за държавата

Друг проблем, за който пчеларите сигнализират, е изключително ниската изкупна цена на меда, въпреки че крайните потребители купуват килограм от пчелния еликсир за 12-15 лева.

“В момента вървят страшно големи манипулации за тази цена – изтъква Ясен Янев. – Говорим за 4,50-4,80 лв. изкупна цена на меда заради спекуланти, които злоупотребяват с пчеларския труд. Затова и чрез писмо до президента се обръщаме към съответните институции – Министерството на икономиката, Комисията за защита на потребителите, с въпроса дали има картел у нас. Получените отговори ще приложим до европейската комисия по земеделие и Европейската прокуратура, тъй като случващото се е престъпление спрямо българския народ.Необяснимо е защо у нас е най-ниската изкупна цена при условие, че тя не е такава в Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, дори в Грузия и Азербайджан – от другата страна на Черно море.”

• Пчеларски университет ще подготвя любители на природата да проходят в занаята

В писмото си до държавния глава производителите настояват земеделското министерство спешно да промени Консултативния съвет по пчеларство и занапред академичната общност да определя политиката в сектора. Те искат също така да получат информация за структурите, усвоили милиони левове, за да рекламират българския мед. “Не може до безкрай да излизат някакви хора да говорят глупости по медиите”, аргументира се Ясен Янев. И отправя предизвикателство към журналистите – след две седмици, когато новата наредба на Министерския съвет бъде публикувана в “Държавен вестник”, да тръгнат заедно на проверка, за да се уверят, че и тогава глюкоза ще се предлага вместо чист мед.

Съставил: Диана Цанкова (по интервю на Ваня Славова от БНР-Варна)

Снимки: Pixabay