Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Архитект Божидара Вълкова пред Радио България:

Застаряването е тема на българския проект на Венецианското биенале

Проект „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“
Снимка: biennale2023.kab.bg

България ще има свой павилион на Венецианското архитектурно биенале. След проведен конкурс, специално жури определи проекта „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“, който да представи страната ни на престижния форум в италианския град. Официалното му откриване е на 20 май, а в следващите 6 месеца до 26 ноември, той ще бъде домакин на редица събития, чийто формат и участници все още се уточняват.

Повече подробности за фокуса на тазгодишния архитектурен форум, научаваме от архитект Божидара Вълкова:

„Темата на Венецианското биенале е „Лаборатория на бъдещето“. Под прожекторите попада Африка, като най-млад континент. Проблемите, които ще се разглеждат през призмата на проектите, не са свързани само с бедността, а изобщо с бурното развитие на континента и проблемите, произтичащи от него. Нашата тема, също е свързана с две негативни тенденция в България – обезлюдяването и застаряването на населението. Макар да е визуален израз на темата „Образованието е придвижването от тъмнината към светлината“, проектът разглежда редица проблеми, които трябва да решим, за да можем да погледнем напред към бъдещето.“

Божидара Вълкова е част от екипа на архитект Борис Тикварски, чийто проект спечели конкурса, в който участваха общо 34 разработки. Освен сериозната конкуренция, предизвикателство за екипа се оказва и краткият срок, в който трябва да подготвят и изпратят своето предложение.  Конкурсът е обявен на 20 декември 2022, а крайният срок за получаването им беше 16 януари, тази година.

„Далеч сме от мисълта, че чрез нашия павилион могат да бъдат решени два толкова сериозни проблема. Затова по-скоро се надяваме да провокираме дискусия. Да накараме повече обикновени хора да помислят по темата, не толкова политици или анализатори, защото именно от нас зависи да опитаме да забавим тези процеси, засягащи  цялата страна.“

Според последното преброяване, няма регион в България, който да бележи прираст, сочат данните на екипа. Страната ни е с най-голям спад по отношение на броя на населението в света и прогнозата е то да намалее с още 22% през следващите 30 години, пише още в статистиката към проекта. Приложени са и множество снимки на изоставени училищни сгради, дело на белгийския документален фотограф Александър Думарей. През последните 6 години, той обикаля страната ни няколко пъти, „въоръжен“ със своя фотоапарат. Изборът именно училищата да са във фокуса на вниманието, не е случаен, защото те показват най-добре мащабите на демографския проблем у нас, но той, в една или друга степен, се отнася и за почти всички страни от Източния блок.

От друга страна, не липсваха и критики към журито, свързани с избора на проекта. Според част от останалите екипи, темата нямала нищо общо с тази на биеналето – „Лаборатория на бъдещето“. Други пък смятат, че темата „"Образованието е придвижването от тъмнина към светлина", би била по-подходяща за един разговор в страната, отколкото да се превърне в нейна визитна картичка пред света.

Що се отнася до зала „Тициан“, наета за българското представяне, тя е с площ от 120 квадратни метра и прилежащ към нея вътрешен двор. Разположението ѝ предполага и добра посещаемост и би могла да се използва и за други родни артистични проекти. Намира се във венециански манастирски комплекс, в близост до Канале гранде и е на разположение на България за следващите три години. 

Макар да е архитект с над 10-годишен опит, работила в няколко студия в Италия и Белгия, Божидара признава:

„Явявали сме се на още няколко конкурса във формата, в който сме сега. На повечето сме сред финалистите, но този е първият, който наистина печелим. Един от конкурсите, в които участвахме, беше за изграждането на „Къща на детето“, на Национална мрежа за децата, където бяхме втори. Участвали сме и в конкурси, свързани с центъра за детска грижа „Карин дом“ във Варна, както и за нов облик на библиотеката в Морската столица.

Безспорно всяко участие в подобни международни форуми е важна стъпка за изграждането на архитектурна култура у нас. Не на последно място е и възможността  да представим родните архитектурни достижения и умения пред по-широка публика. Без съдействието на институциите и взаимодействието им с експерти в областта обаче, трудно би могло това да се превърне в традиция, била тя и полезна, както за архитектите, така и за имиджа на България в техните среди и на международно ниво.

Снимки: biennale2023.kab.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Красимира Колева

Красимира Колева, езиковед: Неистина е, че в държавните училища в Украйна е забранено преподаването на български език

Мелитополският държавен педагогически институт "Богдан Хмелницки", заедно с Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", организира деветите поред Международни българистични четения "Младите в науката без граници", които ще се проведат на 29..

публикувано на 28.11.24 в 12:15

“Биенале на илюстрацията” отваря за четвърти път врати

Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..

публикувано на 26.11.24 в 07:05
Никола Замбели и Мария Македонска

Опазването на обредите и заветите на възрастните ни помага да преоткрием корените си

История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..

публикувано на 25.11.24 в 11:10