Ужасяващите кадри на срутени постройки и разпокъсана инфраструктура след земетресението в Турция и Сирия поставиха на дневен ред въпроса за състоянието на жилищния фонд в България.
Ще издържи ли домът ни на евентуално непредвидимо природно бедствие – питат се българите, живеещи в многоетажни постройки. Въпросът до какъв магнитут масовите сгради в градовете биха били сигурни, подобно на множество други важни за обществото ни теми, раздели експертите на два лагера. Според едни, при новото строителство се допускат различни пропуски и компромиси по отношение на качеството и сигурността на обектите. Урбанистът Емил Христов от сдружението „Екипът на София“ обаче счита, че новото строителство крие най-малки рискове за сигурността ни при бедствие:
„Най-опасни са сградите преди 1960 година, когато все още не е имало никакви сериозни изисквания и норми по отношение на строежа и устойчивостта на земетръси. Анализ на Световната банка показва, че 50% от жертвите биха били при срутване на такива сгради.“
Що се отнася до сградите, строени през 70-те години на м.в. и по-късно, те са значително по-сигурни от гледна точка на упражнения по време на изграждането им контрол по приетите по-сериозни изисквания за строителните обекти:
„Панелните сгради, строени преди 1975 година са с малко по-занижени изисквания от този тип, но като цяло панелните конструкции са по-деформируеми и могат да реагират добре на земетръс. Тук идва въпросът обаче, колко са здрави връзките между панелите и доколко поддържана е сградата.“
Поддръжката е важна за всяко едно движимо или недвижимо имущество, но когато става дума за жилищна сграда, отговорността тя да не застрашава живота на обитателите лежи на съвестта на собствениците.
В София, а вероятно и в други български градове, съществува сериозен проблем, свързан с наличната информация за типа и състоянието на сградния фонд.
„Нито ние, нито някой друг има подобни данни – обяснява Емил Христов от сдружението „Екипът на София“. – Това е един от проблемите, който бяхме започнали да решаваме, докато екипът ни беше част от общинското предприятие Софияплан. Там работихме съвместно със Световната банка по едно изследване за панелните сгради. Картографирането и намирането на достоверна информация е много труден процес. Нашите препоръки, които записахме както в доклада на Световната банка от 2020, така и в интегрирания план за развитие на Столична община са, че трябва да започне подробен анализ на сградния фонд в града. Всяка сграда трябва да има паспорт, да се знае какво е състоянието ѝ, за да може да се планира една по-адекватна намеса при необходимост. Дори в архивите липсват данни за по-старите сгради, някои се водят изчезнали.“
Според Христов, институции като Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) съхраняват такава документация, но само от определен период нататък, а намирането на подобна информация за сградите, строени преди 1990 година, е изключително трудно.
Архитектът опита да опровергае опасенията на хората, че протичащата в момента паспортизация на сградите в страната, във връзка с програмата за енергийна ефективност, може да определи част от жилищата като негодни за обитаване.
„Правят се две обследвания, отнасящи се до конструкцията и енергийната ефективност на сградата, които са ангажимент на живущите в нея. Имам сведения от фирми, които се занимават с подобни обследвания. Заключенията им са, че в 90% от случаите, на сградите се дава положителна оценка с известни забележки, които обаче не са свързани с това, че е негодна. Отрицателни оценки от гледна точка на сеизмичен риск, получават сгради до 60-те години, които са със зидана носеща конструкция и гредоред. Изключвам възможността броят на сградите, нуждаещи се от сериозна реконструкция след такава оценка, да е твърде голям.“
Решението дали и как да бъдат подпомагани собственици на сгради, получили предписание да подобрят конструктивната устойчивост на своята сграда, все още се търси.
Снимки: БГНЕС
Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във всичките 199 детски градини в столицата. “ Идеята е да има едно място, където децата на София да..
Финансовият ефект от присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство по суша ще възлиза на 1,63 млрд. лв. годишно, показва проучване на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Най-голяма ще бъде..
Окончателната цена, на която “Булгаргаз” ще продава през декември природен газ на крайните снабдители и на лица с издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, е 75,89 лв./MWh (без акциз и ДДС), съобщиха от дружеството...
Председатели на Общински съвети от Кюстендилска област се събраха на граничната гара Гюешево, за да декларират желанието си за ускорено..
Отборът на Втора английска гимназия в София "Томас Джеферсън" спечели Шестото европейско състезание по право за ученици, което се проведе в Румъния,..
Пистите в трите големи зимни курорта на България – Боровец, Банско и Пампорово, са добре заснежени преди официалния старт на сезона, предава БГНЕС...