Денят на българската археология, съвпада с празника на виното Трифон Зарезан по стар стил – чудесен повод да ви заведем в един от най-развитите винарски региони в България, и по-специално в Сандански, за да си поговорим за история и археология.
Сандански е сред най-старите градове на Балканите, населяван още от бронзовата епоха. В наши дни градът е приятен спа и балнеокурорт с елитни хотели, просторен парк, безброй винарни, предлагащи типични местни сортове вина и уникален интерактивен археологически музей. През лятото на 2021 година музеят отбеляза 85 години от създаването си. Днес фондът му съхранява над 11 000 артефакта, сред които и безценна колекция от мозайки от раннохристиянския период (ІV-VІ в.), научаваме от разговора на Божидар Любенов от програма "Христо Ботев" на БНР с уредничката на музея Антония Кочева. И още:
"Най-интересното е, че част от тези експонати са открити от ученици и по-точно чрез симбиозата музей-училище-деца, която е била действаща още от създаването на музея – казва Кочева. – Дори първата сграда, на музея е в рамките на тогавашното училище. Сред 1944 г. музеят губи сградата си и тогавашният уредник Найден Николов започва да мести експозицията от частна къща в частна къща, за да запази това, което е събрано. Но в същото време той я обогатява. Близо 70 % от нашия фонд е събран, докато той е уредник. През 1970 г. музеят вече има своя собствена сграда.“
Сградата се намира в центъра на Сандански, а първият ѝ етаж е разположен върху основите на раннохристиянска базилика от V в. – базиликата на епископ Йоан. Тук са изложени експонати от праисторията и от античността. В момента, в който отворите входната врата и влезете в музея, се озовавате в средата на V век от н.е. Музеят така е проектиран, че да имате усещането, че сте попаднали в квартал на истински античен град, научаваме от Антония Кочева. Какво можем да видим?
"Искахме да поставим не много артефакти, но всеки от тях да носи история, да разкаже нещо. Затова, примерно, нямаме една витрина само с керамика, а си направихме витрина, показваща ежедневния живот. В нея можете да видите всичко – от чинийките, лъжичките, бижутата, които хората са носели, лампите им, така че да придобиете представа как са живеели тези хора. Имаме такава витрина и за занаятите и пр. Голямо внимание сме обърнали и на колекциите от надгробна мраморна пластика, тъй като това са уникални произведения на античното изкуство, а ние сме с най-богатата у нас колекция от надгробни плочи", казва Кочева.
Керамика, бижута и ежедневни предмети, монети и оръдия на труда и други образци от античния живот още в първите минути привличат вниманието на всеки гост. На входа посетителите са посрещнати от холограма на Спартак и от още изненадващи срещи с миналото, подпомогнати от съвременните технологии:
"Долу, на първия етаж на базиликата, където има мозаечен строителен надпис, с помощта на един таблет с добавена реалност, се появява епископ Йоан, който е построил базиликата. И той ви разказва – каква е базиликата, какъв е бил градът, виждате помещения с невероятните мозайки, с добавена реалност виждате и хората, които са правели мозайките. Те обясняват какви инструменти са ползвали, какъв е бил животът им, как са ги правели. Идеята е изцяло да ви потопим в онова време“ – казва в заключение Антония Кочева.
Вижте още:
Съставил : Венета Николова /по интервю на Божидар Любенов, БНР-„Христо Ботев“/ Снимки: БГНЕС, archaeosand.com, sandanskicrossborder.comКак е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..