Днес България отбелязва своя Национален празник - 3 март. Навършват се 145 години от Освобождаването ни от Османско владичество и възкръсването на страната ни на европейската политическа карта. Добрата новина е, че в наши дни България е навсякъде по света – казва ни журналистът Даниел Ненчев. Защото България е там, където има дори един човек, който я носи в сърцето и съзнанието си. Днешният празник носи духа и на още едно освобождение – това от комунистическия режим у нас. Датата 3 март е обявена за Национален празник от Народното събрание на Република България през 1990 година. И повече от 30 години по-късно в европейски пълноправна България трябва да намерим смелост да признаем, че освобождение не винаги означава свобода. 

"Свободата е най-невралгичният казус в нашата история и национална идентичност. Васил Левски, Христо Ботев и възрожденците от миналото ни са си представяли, че сами трябва да се освободим. И там е драмата ни - Априлското въстание крушира, апостолите ни за свобода умират и нашият опит е неуспешен. Това е нашата голяма драма – „Който ни освободи, той ще ни пороби“ пише Захари Стоянов в биографията на Левски. Но много е важно да разберем, че усилията им не са били безсмислени. Те са основата за Руско-турската освободителна война, в която участват българи, руснаци, украинци, финландци дали живота си за свободата ни. Онова, което се случва през XX век е функция на едни други интереси. Тези травматични събития и факти от историята ни сякаш пречат ние да се наречем свободни хора и да възприемем Освобождението си като свое дело. Продължаваме да го мислим като нещо подарено. Затова и днес повечето наши съвременници са готови да жертват демокрацията и свободата за сметка на ниските цени, според проучване на Евробарометър. Окопаваме се в личния си комфорт и мнимата сигурност, заради оцеляването, а не в живеенето“ – казва Даниел Ненчев.

"Може би свободата е най-вече липсата на страх да можеш да казваш и чувстваш това, което си“ - споделя в откровено интервю пред него оперната прима Райна Кабаиванска през 2019 година. Разговор, който е включен в книгата на Даниел Ненчев „Идеи без граници“ и изгражда една вдъхновяваща и свободна картина от 30 интервюта със световни артисти от България, направени през последните 15 години. 

„Тези личности са представителна извадка за България по света днес. Едни от най-успешните български артисти в различни сфери на изкуството, които освен своя личен талант, представляват и българския културен код. През изкуството, което правят, те създават смисъл и истина за други човешки същества без граници. Припомнят най-важните неща за нашата идентичност, но хубавото е, че в съвременния свят и дускурс на глобалност ние може да имаме множество идентичности едновременно – българска, американска, европейска и така да се свързваме с други, различни хора. Независимо дали става дума за литература, която е писана първо на български език и след това преведена - в случая на Георги Господинов, който е най-превежданият съвременен български писател, или пък на литература, която първо е написана на немски език и след това преведена на български- какъвто е случаят на Илия Троянов. Всички тези творци носят нещо от нас, от българската култура и история. Те са еманация на свободата, за която са се борели нашите предшественици.“

Артистите, които използват българската си идентичност като гориво за успеха си, а не спирачка на живота им. Дори и българският език може да обедини хората, независимо къде се намират, казва Даниел. И дава за пример отново Георги Господинов, който пише за нашата действителност, за нашия преход, за наративите, които осмислят живота ни тук. Но те са и универсален език за свързване с хората чрез преводите. Много по-лесно е това с музиката- с гласовете на Александрина Пендачанска, Райна Кабаиванска или Васко Василев, Теодосии Спасов или визуалните средства на киното и анимацията, които създава Теодор Ушев. И разбира се, най-свободният и мащабен човек от българските артисти с „идеи без граница“ за журналиста е Христо Владимиров Явашев-Кристо.

„С пълната тежест на това понятие ще кажа –да, той е българин. Но той е и французин, и американец, и гражданин на света. Но първото нещо, което ще прочетете в неговия сайт е, че е роден в Габрово на 13 юни 1935  година, в България. И всичко, което прави – дали опакова Райхстага през 1995 година, дали прави Плаващите кейове в езеро Изео в Италия през 2016 година, всичко това идва от неговото детство. Текстилът, боите, варелите – това са все неща, с които той е играл като малък във фабрика, която баща му ръководи в Габрово. Тези корени той превръща в изкуство, в свой стил, и става Кристо. Разбира се с безценната помощ и съмишленост на Жан-Клод. Той не говори български език - казват хора. Не, той говори на български език с най-близките си хора. С момчетата и момичета от Националната спортна академия, които помагаха плаващите кейове да се появят. Той минава покрай тях и ги пита – „как сте, имате ли нужда от нещо, благодаря ви“. Но когато трябва да убеди света в изкуството си, той го прави на английски и това е напълно нормално“ - разказва Даниел Ненчев.  

Кристо, наред с много български творци, изградили живота си в чужбина преди 1989 година, не бягат от България, от родината си, от семейството и приятелите си. Той бяга от тоталитарната система, от не-свободата, от идеите с граници. Свободата е лично преживяване, казва Ненчев:

„И като общество, дори да не оценяваме свободата като ценност, ние днес живеем в свободен свят. Европа е едно свободно пространство със свобода на словото, свобода на придвижването, със свобода на сдружаването и на идентичността. Ние сме уважени за това, че сме българи. Нали това е мотото на Европейския Съюз – Единство в многообразието. Обединяват ни ценности като свободата, мира, толерантността, живота и казвам всичко това на фона на войната, която се случва в момента на Стария континент. Хората, които започнаха тази война очевидно вярват в други, обратни на тези ценности. Обратни на нашите. И трябва да си даваме сметка за това. Всичко, което сме днес, е функция на тази свобода, за която някога са мечтали най-светлите личности от нашата история. Ние живеем тази мечта.“

В момента Даниел Ненчев подготвя заедно с художниците от Плакат Комбинат проект, наречен „Бягащият човек“. Чрез плакати и авторски видеа те ще разкажат истории на бежанци от Украйна и света, намерили свой дом в България. Подготвя и документален филм „155 километра въздух“. Такава е дължината на Берлинската стена при нейното построяване. И днес, близо 35 години след падането на социалистическия режим и границите, търси отговор на въпроса - какво е станало с нас.

А времето продължава да върви напред, историята да се случва и свободата да бъде на върха на копието, скрито в нас.

Снимки: Facebook/ Daniel Nenchev