Необуздана, дръзка, сякаш обладана от свръхестествена сила, Виви Василева се впуска в танц край положените на сцената обемисти барабани, изтръгвайки от душата им ту гръмовен тътен, ту нежен шепот. Такава ще я види тази вечер публиката в софийската зала “България”, която заедно с харизматичната перкусионистка ще поеме на музикално пътешествие през седемте чакри на човешкото тяло.

Каталунският композитор Ориол Крушен посвещава на българката Виви Василева концерта си за мултиперкусии и оркестър “Оракул”. Заедно със Симфоничния оркестър на БНР, младата солистка ще изпълни произведението за първи път на българска сцена, след световната премиера през 2019 г. във Вупертал, Германия. “Оракулите се смятали за портали, през които боговете разговаряли директно с хората. В Oraculum соло перкусионната част действа като оракул, приканвайки питащия слушател да отвори собствените си чакри една по една чрез активно и съзнателно слушане”, обяснява своята идея композиторът, за чието разгръщане използва близо двайсет ударни инструмента – сред тях големи барабани, тъпан, арабски алофон, маримба, вибрафон, бонгос, гонг, чинели.

“Този концерт се състои от седем части и това са седемте центъра на енергия в нашето тяло – разказва пред БНР Виви Василева. – Характерът на музиката ни помага да почувстваме много интензивно всяка една от чакрите. Първата част започва с огромен бум, предизвикан от два големи барабана, и цялата зала ще потрепери от мощта на тази енергия. Ние, перкусионистите, я усещаме особено силно, тъй като не само слушаме музиката, но и чувстваме вибрациите на инструментите. Третата част ми е любима – тя е свързана с енергията, идваща от стомаха, когато сме много възбудени и имаме импулс да действаме. И тъй като Ориол Крушен знаеше, че съм българка, израснала с балканските ритми, я насити с неравноделни тактове в 5/8, 7/8, 10/8. Свирила съм “Оракул” с германски оркестри и винаги на първата репетиция е голямо приключение, но съм сигурна, че българският радиооркестър ще се изкефи много на тези ритми. Четвъртата част на концерта е свързана със сърцето и е с много красива мелодия. Отивайки към седмата част, вече сме в медитация, в нирвана.”

Първия си досег с ударните инструменти, родената в Германия Виви, прави като дете, на един див плаж на Черноморието. Именно на Карадере тя вижда как компания се забавлява на ръчно направени перкусии и не устоява на порива чрез собствена импровизация да се слее в общия ритъм. Така, роденото в семейството на цигулари момиче, чийто брат Васко Василев е известен солист и дългогодишен концертмайстор на Ковънт Гардън, оставя завинаги връчения ѝ отрано фамилен инструмент.

Младата перкусионистка днес е желан гост на елитни сцени по света и носител на множество награди, най-голямата от които получи съвсем наскоро – на името на Ленард Бърнстейн, на престижния музикален фестивал “Шлезвиг-Холщайн”. На сцената се изявява както със своя перкусионен квартет, така и в сътрудничество с различни музиканти. Каква е тайната обаче на успешното съвместно музициране?

“Първото е как мислим за музиката – отговаря тя. – Ние не репетираме, да кажем, един час, а докато не осъзнаем, че сме дали всичко възможно, за да стане дадената музика магия. Затова и обичам да си сътруднича с музиканти, които като мен са безкрайно любопитни, безкрайно експериментиращи. С тях свирим така, че да останем верни на себе си, влагайки 200% страст и любов към музиката. Второто нещо е да се разбираме чисто човешки, защото ходим заедно по концерти, пътуваме на турнета.”

За своя репертоар Виви Василева казва, че се състои почти изцяло от музика, написана в последните десетилетия, когато перкусиите започват да се възприемат както солов инструмент.

“Вярвам, че перкусиите са инструментът на 21-и век – продължава тя. – Защото свирим на инструменти от най-различни култури; защото съвременните композитори пишат много за нас; защото е възможно да създаваме нови звуци и ритми. И защото публиката се докосва до нещо ново, не както например при Моцарт чрез една мелодия, а чрез енергията, съдържаща се в ДНК-то на нашето човечество. Перкусиите, от една страна, са най-новите инструменти – като солови те съществуват от около 30 години, но същевременно са и най-старите. За мен е голяма чест, че наградата “Ленард Бърнстейн” отива именно към ударните инструменти. Много съм щастлива от тази отговорност и продължавам с пълна газ да уча нови концерти, да свиря с оркестри и състави и да правя това, което обичам.”

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Милена Воденичарова, БНР-“Хр. Ботев”)

Снимка в текст: Facebook/SymphonyOchestraBNR