Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лоик Грар: Европа не е проблемът, а решението

„Ако Северна Македония влезе в ЕС, това по-скоро ще разреши проблемите, отколкото да ги създава“, убеден е френският професор

Снимка: Френски институт в България

Трябва да бъдем оптимисти относно единството на Европа, заяви професор Лоик Грар, преподавател по публично право в университета в Бордо, в интервю за Радио България. Поводът – дебат за европейското изграждане, перспективите и предизвикателствата пред Европа, организиран в Месеца на франкофонията от Френския културен институт в София.

Още от самото си създаване през 50-те години на миналия век, европейският проект е стремеж към обединение на общия ни дом, какъвто е Европа. Пропукването на източния блок през 90-те години води именно до това – по-малко от 15 години по-късно държавите от този блок вече бяха в Европейския съюз. "Днес имаме ново пропукване, но трябва да бъдем оптимисти, че кризата в Украйна ще ускори присъединяването на Балканите, което от своя страна ще даде тласък на членството на Украйна – обяснява професор Грар. – А дали Европа ще се движи с една и съща скорост е друг въпрос. Можем да бъдем едно семейство, без да напредваме еднакво бързо."

Европа винаги е живяла с рискове и винаги ще има такива по пътя ѝ – мигрантска, екологична, актуалната геополитическа криза. Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер дори говори за "поликризи", припомня професор Грар. Важното според него е отговорът да бъде общ, както в случая с гръцката финансова криза или Ковид: "Европа не е проблемът, а решението“, заключава той.


Как стои неразбирателството между България и Северна Македония в този европейски контекст? Лоик Грар прави аналогия със споровете около Северна Ирландия, възобновени с Брекзит:

"Наблюдаваме протестантско малцинство в католическа държава, което се самоопределя като принадлежащо към съседна протестантска страна. Проблемът между България и Северна Македония по същество е същият. Следователно, ако двете страни се намират в общ дом, без икономически граници, ако Северна Македония влезе в ЕС, това по-скоро ще разреши проблемите, отколкото да ги създава."

Какво е да си европейски гражданин ни отговаря друг участник в дебата – Илдико Отова, преподавателка по политически науки в Нов български университет в София:

"Да си европейски гражданин е да си гражданин, което ще рече да бъдеш активен – посочва тя пред Мария Стоева от френската редакция на Радио България – Гражданството много отдавна е локализирано извън границите на националната държава и се е откъснало от тази чисто юридическа връзка. То е активност и ангажимент. /…/ То е да имаш позиция, да излезеш на протест, да подпишеш петиция или просто да изкажеш мнение. Това е да си гражданин и така се изгражда Европейският съюз. Той се изгражда през своите граждани и отвъд институциите."

Начинът да приобщим отделния човек към голямата политическа конструкция е да разказваме истории, смята Илдико Отова. "Да кажем, когато говорим за миграция, говорим за статистика, но всъщност думите са онези, които градят реалности и зад тези числа стоят хора. "Политическото говорене, включително в България, според нея убива политиките и "ролята на медиите е немалка в това да налагат негативното говорене".

Според Жан Кромбоа, преподавател по европеистика в Американския университет в България, членството в Европейския съюз има и символично измерение. Повечето от студентите му, които се интересуват от Европейския съюз, нямат европейско гражданство, докато за българските студенти то е даденост. "Имаме много студенти от Косово, Албания, Северна Македония, Грузия, Молдова – те изпитват жажда за Европа, която им отказваме."


Какво осмисля Европа днес?

"Новият наратив е новият европейски разказ – уточнява професор Лоик Грар. – Старият разказ е за Европа, предпазваща ни от варварството на ХХ век, което няма да се повтори – така смятат всички, може би грешат. Идеята е все същата – Европа, която ни защитава. Днес заплахата, общият риск е климатичният. Очевидно този риск е отдалечен във времето, но може би не чак толкова много." Ефикасен може да бъде само общият отговор: "ако отвърнем като 500 милиона души, може да повлияем на целия свят, така че силната Европа предпазва", изтъква професор Грар.

Чуйте още от звуковия файл.

Снимки: Френски институт в България

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Еврокомисията светна червен светофар за бюджетния дефицит през 2026 г.

Шест държави, сред които и България, са изложени на риск от неспазване на фискалната рамка на ЕС през 2026 г. Това посочва есенният пакет на Европейския семестър приет от Европейската комисия по бюджетите на страните членки, в който се определят..

публикувано на 26.11.25 в 14:14

Няма арестувани българи за шпионаж в Сърбия, каза външният министър

В Министерството на външните работи на България не са постъпвали официални сведения от сръбските власти за “арест на български шпиони” и “разбита българска шпионска мрежа“ на територията на съседната страна. Това заяви министърът на външните..

публикувано на 26.11.25 в 13:55

Изложба в ЕП представя живота на приемните семейства и осиновителите у нас

В Страсбург евродепутатът Христо Петров представи фотоизложбата "Корени и криле за деца и семейства в България". Експозицията включва 23 портрета на деца и пресъздава емоционални моменти от ежедневието на приемните семейства и осиновителите. Зад всяка..

публикувано на 26.11.25 в 13:04