Болка, умора, несигурност и страх за утрешния ден. С този горчив коктейл от чувства живеят гражданите, които не са успели да напуснат окупираните от Русия територии след началото на войната в Украйна преди година. Сред тях има и немалко българи, които са били принудени да останат поради липса на достатъчно средства, с които да обезпечат своя билет към свободата. В следващите редове ви срещаме с две жени, които, за щастие, имат този шанс и не се поколебават да го използват. И двете вече живеят и работят в Българо-украинския образователен център в София, но не спират да преподават онлайн на ученици в Украйна и на такива, преселили се в различни краища на Европа.
"Аз съм Арина Митева от Мелитопол и съм етническа българка. Освен учител, съм председател на българско дружество в нашия град и директор на Преди да започне войната в него учеха 252 деца" – разказва в интервю за Радио България Арина Митева и споделя любопитен факт за града, в който е родена и живее до началото на войната:
"Мелитопол беше мултикултурната столица на Украйна, където живееха повече от 100 националности, а българите бяха трети по численост, може би около 20 000."
Благодарение на активната работа и с цената на много безсънни нощи за Арина и българската общност, преди 29 години в Мелитопол е създадено българско дружество "Балкани", в което членуват 750 души от града и околните села, които заедно отбелязват всички български празници.
"Всяка година през последната седмица на февруари правехме Седмица на българската култура в град Мелитопол. По този начин тя съвпадаше и с датите 1 и 3 март, които също отбелязвахме тържествено – споделя ни Арина. – Отделно от това чествахме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Деня на народните будители и т. н, като по празниците ни посещаваха не само българи, но и хора от други националности – немци, чехи, татари и т. н. За тях беше много интересно и важно да се докоснат до българската култура и да научат повече за нея."
Дейността на дружеството, както и на училището продължава и до днес, макар и в онлайн формат: "Това е нашият дълг към всички сънародници, останали там, преселили се в други украински градове или в чужбина. Дейността на българското дружество и училище беше една голяма страница от техния живот, която не могат просто така да отгърнат. За всички там е изключително трудно, принудени са да се крият, за да не разберат техните съседи, че все още работят нещо, свързано с тяхната родина. Децата също трябва да крият, че продължават да изучават български език. Тъй като не всички могат да посещават редовно нашите занятия, към момента работим с около 135 от тях, разпръснати из цял свят."
Любов Енчева също както и Арина не изоставя своите ученици, които все още могат да присъстват в нейните часове онлайн. Като преподавател в българското неделно училище в село Преслав, разположено в Приморски район в Запорожка област, тя си спомня с болка за гордостта и радостта на учениците ѝ, че имат възможност да изучават български език. Такава вече не съществува, защото в местното училище не се преподава нищо друго освен руски език и история на Русия. Преди началото на войната учениците в него са били 150, но днес Любов не може да каже каква част от тях все още учат там.
"То е първото училище в Украйна, където се изучава български език по два часа седмично. През октомври миналата година трябваше да празнуваме своя 10-годишен юбилей. Аз нямах възможност да уча български език, тъй като в Съветския съюз липсваха както учебници, така и книги на български. Благодарение на нашите родители все пак успяхме да запазим някакъв, макар и архаичен и пълен с русизми, български език. Едва когато Украйна стана свободна и независима страна през 1991 година, бе разрешено на всички национални малцинства да учат своя роден език."
Селото, в което преди войната живеят около 2500 души е основано от българи, преселили се от Бесарабия през 1861 година. Първите построени сгради били църквата и училището, а после за всеки започнали да строят и къщи.
В България Любов Енчева е преподавател по български език и биология на ученици от 1 до 4 клас в Украинския образователен център. Пристига у нас през юни 2022 г. – 4 месеца след началото на войната, а тук вече живеели двете ѝ дъщери. Признава ни, че вместо за около 80 евро, както било дотогава, билетът ѝ към свободата струвал цели 700 евро, а пътят до България продължил 4 дни, преминавайки през Крим, Грузия и Турция.
Макар да осъзнават, че Украйна вече никога няма да бъде същата, двете жени се надяват войната да приключи по-скоро и те отново да се завърнат в своята родина.
Снимки: EПA/БГНЕС, личен архив, Йоан Колев, glaspress.rs, Facebook / Освітній HUB у м.Софія
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..