12-ото издание на „Трабант фест“ е повод във Велико Търново да се съберат собственици и почитатели на източногерманската марка автомобили, произвеждани в град Цвикау между 1957 и 1991 година. Регистрираните към момента автомобили „Трабант“ у нас са 29781, сочи статистика на Пътна полиция. Липсва информация обаче, каква част от тях са в движение. Част от притежателите на това симпатично возило, но и много ценители ще се включат в традиционния поход на трабантчетата.

Като част от културния календар на старопрестолната столица, фестивалът се провежда в съботата преди празника на града, отбелязван на 22 март. Така че тази година проявата ще бъде на 18 март.

„Очакваме гости от Румъния, които са традиционни участници във фестивала. В северната ни съседка има няколко клуба на почитателите на марката „Трабант“ – обясни в интервю за Радио България един от организаторите на фестивала Милен Михов. – Най-много фенове идват от Букурещ, но ни посещават и гости от Брашов и други градове. Трябва да споделя, че в предходни издания са ни гостували от Великобритания, Германия и Русия, но войната в Украйна попречи на последните да присъстват.“

Симпатичните коли привличат одобрителните погледи и аплодисментите на минувачите. Но поддръжката и съхранението на подобни ретро автомобили е предизвикателство, за което се изискват немалко средства и умения. И макар голяма част от трабантчетата у нас да са над 30-годишни, не всяко от тях може да се счита за автомобил с историческа стойност.

„Съгласно регистрите на КАТ в страната има над 30 000 автомобила, които са на възраст над 30 години, но не всички те имат статут на исторически автомобили – обясни Михов. – В 43-ото НС аз и мои колеги успяхме да прокараме за първи път регламентация на понятието историческо превозно средство, която записахме в Закона за движение по пътищата. Според нея, за да бъде определен за такъв, един автомобил трябва да отговаря на две изисквания. Първото е да бъде на над 30 години, броени от датата на производство, а второто - да бъде в техническо състояние, което е близко или адекватно на нивото, когато е бил произведен. Така че исторически автомобил няма как да бъде старият, а този, който е добре поддържан и запазен в състояние.“

Към момента Михов е извън парламента и не е сред участниците в настоящата предизборна кампания, но проблемите на собствениците на такъв тип автомобили, остават една от неговите каузи. Като член на Българска асоциация на клубовете за старинни и класически автомобили и мотоциклети, той се бори за постигането на няколко важни за тях цели:

„Нашата асоциация си поставя за цел да предложи законодателни и административни промени, които да дадат възможност за развитие на опазването, съхраняването и представянето на историческите автомобили, които несъмнено представляват част от българското културно, историческо и техническо наследство – посочи Милен Михов. – Наша задача е да се опитаме да либерализираме режима за получаване на статут „историческо превозно средство“, като се даде възможност на повече институции да съблюдават за това качество. На следващо място трябва да се облекчи данъчният и застрахователен режим за тези автомобили, тъй като историческият автомобил не е за ежедневна употреба. Той обикновено се движи по няколко дни на месец и изминава няколко хиляди километра за година. Не представлява особен риск за застрахователите и не амортизира пътната мрежа. Много важно е да бъде регламентиран статутът на тези автомобили и използването им в градска среда, от гледна точка на постоянно завишаващите се екологични изисквания.“

Михов е убеден, че е необходима и промяна в изискванията за техническите прегледи на тези автомобили. Причината е проста - кола, произведена преди 1960 година, по никакъв начин не може да отговаря на съвременните технически изисквания, тъй като някои дори конструктивно не съответстват на тях.

Вижте още:

• Розовият трабант на Ина Николова или когато мечтите се сбъдват

Снимки: БГНЕС-архив