Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Паметникът на Съветската армия в София – предизборен ход или опит за пренаписване на историята

Снимка: БГНЕС
В ранните часове на 105-ата годишнина от основаването на Червената армия, плочата на Паметника на Съветската армия в София беше разбита от 61-годишен мъж, в знак на протест срещу войната на Русия в Украйна. И вместо да бъде санкциониран за вандалския акт, извършителят се превърна в медийна звезда, отприщиха се и русофобските страсти.
Събрани около идеята за премахването на паметника, политическите партии провидяха удобна възможност за предизборен PRи обединение на идейни опоненти. Набързо събраха гласове в Столичния общински съвет (СОС) и решиха монументът да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство. В деня на гласуването, стотици българи се стекоха пред паметника и сградата на СОС, за да се противопоставят на решението. Техен основен аргумент беше, че това не е паметник на Русия, а на Червената армия, благодарение на която Европа е освободена от нацизма.


"Тогава СССР е съюзник със САЩ и Великобритания – отбелязва Ваня Григорова, икономически експерт. – Аз не разбирам как в главите на тези общински съветници се съчетава преклонение пред САЩ и отхвърлянето на Паметника на Съветската армия. Такива паметници има в цяла Западна Европа, защото е безспорна ролята на Червената армия за цивилизованото и демократично развитие на Европа. Европейски съюз без Червената армия нямаше да има. Другото, което трябва да се знае е, че в състава на тази армия влизат различни етноси и народи от СССР и една огромна част от Трети украински фронт, който влиза в България е съставен от около 180 000 украински войници. Затова питам (противниците на паметника, бел. ред.) срещу кого водят тази война? Срещу САЩ – съюзник на СССР във ВСВ, срещу Украйна, участвала в състава на Червената армия или провеждат геополитическите интереси на една определена държава? Опасявам се, че правят точно това и ползват темата за предизборна кампания, защото не е изгодно да говорим за увеличението на цените, спекулата и обедняването на народа ни."

Ваня Григорова

Ваня Григорова подчерта още, че политиците се борят с паметници повече от 30 години и призова тези от тях, които твърдят, че могат да управляват отговорно и с грижа към българските граждани в страната, да се насочат към реалните проблеми на съгражданите ни. Да отговорят на стремежа им към сближаване със средните нива в ЕС и да забравят псевдо разделителните линии, които обслужват само предизборните кампании. "И ако алтернативата да няма редовно правителство е това да ни занимават с паметници, вместо да помислят за благосъстоянието – по-добре да няма правителство", изтъкна тя.

Според историка Войн Божинов, заиграването с паметника също е политически ход, който обаче може да излезе от контрол:

"Искрено мисля, че някои наши политици настъпиха педала на газта заради изборите. Дано с тяхното отминаване те се вразумят, но за съжаление духът вече е изпуснат от бутилката. Специално за паметника бяха преминати граници, които не бяха преминавани и през 90-те години. Затова си мисля, че това ще продължи и след изборите, още повече, ако предстои нов вот през есента. Съдбата на паметника ще се превърне в политическа дъвка за много наши политици от десния сектор. Фашизмът се завръща под формата на някакви ценности и разбирането, че всички трябва да сме еднакви в изпълняването на тези ценности, чрез уеднаквяване на всичко мнение, възгледи."

Подобна позиция изрази и учителката Мила Манолова:

Мила Манолова

"Премахването на паметника означава забравяне на всичко, което е било по време на ВСВ и завръщане на фашизма. Забраниха всичко руско. Спряха руската телевизия, питам – къде ще бъде кладата за руските книги, които притежавам? Аз искам да чуя и видя и двете страни и сама да си правя изводите, а не да ми диктува някой какво да мисля, какво да чета и какво да правя. А запазването на историческата памет е важно за оцеляването ни като народ. Народ без памет не е народ. Не можеш да градиш бъдещето, без да познаваш миналото. Когато съм преподавала на учениците си, винаги съм ги карала да разсъждават над причинно-следствените връзки, да си задават въпроса „защо?“ и да търсят отговора. Един народ, който не е образован, лесно се командва."

Немалка част от българите, които са против премахването на паметника изразяват неутрална позиция, като Мария Бункин, теолог по образование:

"За мен е важно да помним всичко, което се е случило – така както е, без пропаганда, без изкривяване на истината. Да се посяга на паметници, за мен е вандализъм. Паметниците трябва да останат такива, каквито са, за да помним и ние, и децата ни това, което се е случило и така да градим бъдещето ни.“

И докато противниците на паметника го считат за мрачен символ на тоталитаризма, който дава погрешно тълкуване на миналото ни, историците, като проф. Дарина Григорова изтъкват смисъла му както за съвремието, така и за бъдещето:

Проф. Дарина Григорова

"Паметникът на Съветската армия не е просто един символ на победата над нацизма. Не бива да забравяме, че това е паметник, който отбелязва и паметта за Холокоста над евреи, славяни, цигани и ЛГБТ и е малко странно България, която е спасила своите евреи, благодарение на Българската православна църква, обществото и правителството, да иска да събори паметника на Червената армия, която е освободила евреите от концлагерите. Това е странна логика, да не кажа и извратено забравяне. На по-младите поколения се внушава, че това е паметник на комунизма, но се спестява това какво би станало, ако не беше победила Червената армия, в която има и българско участие, загиват българи. Има български генерал на Червения площад - Владимир Стойчев, има и поляци, които са и единствените чужденци марширували на парада на Победата над Третия райх на 24 юни 1945 г. Това е част от нашата история и наша победа."

В тази връзка, трудно би било да си представим какво би означавала победата на хитлерофашизма. "Ние самите нямаше да останем по нашите земи", посочва още проф. Григорова и припомня за Главното управление към СС по расовите въпроси и заселванията, което провежда етническото прочистване и изселване в трудови лагери на "нискокачествения човешки материал" и заселването на хубавите земи с чистокръвни арийци. "Затова паметникът в София трябва да стои, както в Берлин и във Виена, защото градът е европейска столица и трябва да има памет" – подчертава проф. Григорова.


Снимки: БГНЕС, Дарина Григорова, личен архив

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Полезно: Как получават пенсия българи с осигурителен стаж в България и други страни в ЕС

С влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. се откриха много нови възможности за трудова реализация на българите в други страни-членки на ЕС. И те се възползваха. Как обаче се сумира осигурителният стаж, придобит и у нас, и в други..

публикувано на 29.03.24 в 11:25
Гвардейски представителен духов оркестър

Военни маршове и джаз за 20 години България в НАТО

Любимият на българската публика Гвардейски представителен духов оркестър, Представителният ансамбъл на въоръжените сили и Джаз-бендът на НАТО, в който участват музиканти от различни страни-членки на алианса, ще изнесат тази вечер от 18.00 часа в..

публикувано на 29.03.24 в 09:05
Пролет в Ботаническата градина в Балчик

Петък – затопляне и пролетни температури

В петък , 29 март, ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб, в Източна България - до умерен вятър от западната четвърт. Дневните температури ще се повишават - максималните ще са между 21° и 26°, в София – около 21°. Минималните ще са между 4° и 9°,..

публикувано на 28.03.24 в 20:25