Около 120 000 македонци имат официално българско гражданство. Повечето от тях са в страни от ЕС. Около 30 000 са в Северна Македония, пише в сайта tribuna.mk журналистът Владимир Перев.
Едва169 души обаче са заявили, че ще гласуват на 2 април в секциите в югозападната ни съседка. Очаква се реално правото си на вот да упражнят около 300-350 граждани. Най-много заявления са подадени в Кавадарци – 42, в Прилеп – 41, има подадени в Струмица и в Тетово. Най-малко са изявилите желание да гласуват в Битоля – 9. Това става на фона на затварянето от властите на българския клуб „Иван Михайлов“ в града.
В Охрид, където предстои да бъде закрит клуба „Цар Борис III“ и беше пребит неговия секретар Християн Пендиков, не се е регистрирал нито един желаещ да гласува. Във Велес също никой не е посмял да обяви, че ще гласува. Авторът на публикацията коментира, че македонските българи в ЕС също не смеят да отидат да гласуват, защото се боят, че властите в Северна Македония ще узнаят за волеизявлението и това ще им създаде проблеми.
За пример журналистът посочва, че никой не следи гласуващите албанци или сърби в Северна Македония, защото те са вписани в конституцията на страната като съставни етноси. Докато македонските българи не са вписани, въпреки изричното настояване от страна на българската държава.
„Македония вероятно е една от последните страни в света, където думата „фашизъм“ се изговаря крайно безотговорно от властовите институции. От това следва, че думата „комунизъм“ се смята за привилегия за една нация и държава. Македонските българи са стигматизирани с някакво тяхно „фашистко минало“, за да се прехвърли този „фашизъм“ към днешната част от македонските българи. Тази стигматизация завършва с ненаказаното насилие, както беше при подпалването на клуба „Иван Михайлов“ в Битоля и заплашителното пребиване на Християн Пендиков в Охрид, член на клуба „Цар БорисIII“, пише Владимир Перев в статия озаглавена „Избори, натиск, насилие…“.
Съставил: Иво Иванов
Промените се "усещат във въздуха", студентите върнаха надеждата, която не е имало от години и обществото трябва да стане нормално – това са посланията от трибуната "Към какво общество се стремим", която се състоя в залата на Центъра за култура в..
Преселвайки се в Бесарабия преди повече от два века, българите пренасят със себе си и част от богатата ни обредност. В новата им родина някои обичаи се видоизменят под влияние на местните традиции, други изчезват, а трети се запазват само и..
Новогодишен карнавал се състоя в центъра на Цариброд. За събитието информира мултимедийният портал на български и сръбски език ФАР. Андрияна Найденов от Туристическа организация „Цариброд“ сподели, че са се погрижили този ден да остане хубав..
Преди 6 години, в деня на Първа пролет, няколко живеещи в Брюксел българки, водени от любовта към родния фолклор и силата на корените си, решават да..
Българи и сърби от Цариброд и Пирот излязоха в подкрепа на протестиращите студенти в Сърбия, предаде БТА. "Желаем исканията на студентите да бъдат..