Град Твърдица (Твáрдица) в Молдова не е единственият в тази държава, където живее компактно българско население. Жителите тук говорят навсякъде на български, но и са запазили в автентичен вид традициите на предците си. Селището възниква преди два века, когато по време на Руско-турската война 1828-1829 г. там се заселват бежанци от българския град Твърдица (Новозагорско). Градът се намира в Тараклийския район на Молдова и е само на 3 км от границата с Украйна. През 1996 г. България и Молдова подписват споразумение за създаването на филиал на Кишиневския музикален колеж "Щефан Няга" в Твардица (тогава е село). И днес това е единственото извън страната ни музикално училище за български народни танци и традиционни музикални инструменти.

Ненапразно е избрано тъкмо това място за специализираното учебно заведение. "Ученици в колежа са деца с българско потекло, с българско самосъзнание и възпитавани в духа на българските семейни традиции" – казва ръководителят му Алла Кара.

По думите ѝ, самосъзнанието определя любовта на подрастващите към фолклора, езика, литературата и традициите на България.

"На нас, като филиал на колеж, са разрешени съвсем малко места за прием и от година на година те се редуцират. Сега сме 22-ма човека, радетели на всичко българско, с които се опитваме да запазим постигнатото – обяснява Алла Кара пред Радио България. – Децата при нас кандидатстват след IX клас. Преди това те никъде не са учили тамбура, гъдулка или друг традиционен инструмент. Да, имаме все още колективи с танци, където могат да се изявяват хореографите, но за практическа реализация с музикални инструменти е много сложно. Ето, сега имахме концерт в Силистра и в София и в него участват ученици от втори и трети курс, на тях помагат нашите преподаватели, защото трябва да стимулираме децата, трябва да продължават да се учат да свирят. Радва ни фактът, че до 4-ти курс те стават истински професионалисти. Преподавателите, които работят при нас правят чудеса. Те са подбрани чрез специален конкурс и Министерството на образованието избира най-добрите."

Министерството на образованието в България командирова всяка година по четирима преподаватели по различни специалности, така че жителите на молдовския град да могат по-често да чуват литературен български език и да имат пряка връзка с прародината. Населението на Твърдица в момента е около 6 хиляди души. "Хората и до ден днешен спазват традициите и ревниво пазят българската си ценностна система" – казва още Алла Кара:

"Всичките български празници се отбелязват, спазват се и всички православни църковни обреди. До ден днешен по-възрастните жени се обличат в народната българска носия, за да отидат в църквата, младите по-рядко, но въпреки всичко традицията се спазва. Ние сме компактно българско население и традицията, езикът се предават в семейството. Български език звучи навсякъде. Има хора от нашия град, които се преселиха дори да живеят в българската Твърдица през последните години."

Един от възпитаниците на колежа в гр. Твърдица е четвъртокурсникът Петър Паскалов. Той беше в София при гостуването на хореографската трупа на колеж "Щефан Няга", която изнесе концерти в София и Силистра под надслов "България завинаги е в нас". Представиха се с танци от Северняшката, Шопската, Тракийската и Добруджанската фолклорни области на страната ни. "Освен това пътувахме из България и се срещахме с различни хора" – допълва Петър Паскалов в разговор с репортера ни Гергана Манчева:

"Изпълняваме автентични и обработени народни танци, наш хореограф е Валентин Василев. При нас (в Твърдица ) има запазен фолклор, който е донесен от преселниците от България, нашите предци. Аз лично много харесвам българските танци. Преди колежа танцувах в любителски ансамбъл, а сега вече се занимавам по-професионално с фолклор. Искам да изучавам различните фолклорни области. В България се чувствам като у дома си, все едно съм си в Молдова, едно хубаво чувство имам като съм сред българи. А иначе, за бъдещето си – искам да постъпя в Спортната академия в София, защото тренирам от доста време волейбол. И се надявам, че българската Академия ще ми даде най-доброто образование. Хореографията ще остане като любителска дейност. Но все още очаквам, че ще гостувам на някой професионален ансамбъл, за да натрупам повече опит като танцьор вече и на голяма сцена" – не скрива мечтите си Петър Паскалов.

Снимки: Музикален колеж "Щефан Няга", Гергана Манчева