Българските граждани в Сърбия имат четири адреса, на които могат да се включат в изборите за българско народно събрание.
Сред жителите на Враня няма особено силно желание за гласуване, тъй като в градчето им няма открита изборна секция и те трябва да пътуват до Генералното консулство на България в Ниш (на 120 км от Враня) или до Културно-информационния център в Босилеград (на 100 км), каза пред Радио България Дарко Аначков, председател на Българо-сръбския център там. Въпреки отдалечеността обаче, той се надява, че съгражданите му ще гласуват."Българо-сръбският център във Враня е открит през 2018 г., а дотогава не са провеждани никакви дейности за опазване на българския дух и идентичност на хората в региона", разказва Аначков.
"Българите във Враня и околността не са достатъчно запознати с политическата ситуация в България. Нямахме посещения на политиците, на политическите партии от България. Първите дипломати, тоест държавни представители идват по моя покана през 2018 г. по повод откриването на Българо-сръбския център и оттогава започва, така да кажа, процесът на възстановяване на българската духовност и идентичност във Враня, благодарение на бившия посланик в Белград Радко Влайков. Сега това сътрудничество продължава с Генералното консулство в Ниш и консула Димитър Цанев, както и с посланика на България в Белград Петко Дойков."
Аначков смята, че местните българи са доволни от политиката, провеждана от Министерството на образованието, и от това, че има много повече българи, които следват в български университети. Но сред българското малцинство в Сърбия има недоволство от дългото чакане за получаване на българско гражданство.
Попитан как ще коментира интернет реклама, която призовава хората без адресна регистрация в София да гласуват в Сърбия, Аначков предположи, че тя е насочена към българите, пътуващи в деня на вота през западната ни съседка.
"Аз бях няколко пъти председател на секционна избирателна комисия, бил съм и зам.-председател и секретар в Генералното консулство и знам, че има много българи, които пътуват транзитно и, преминавайки покрай някоя от секциите тук, например през Ниш, те гласуват."
Аначков разказа пред Радио България и за инициативата на техния Българо-сръбски център, наречена "Културна дипломация на младите хора между България и Сърбия":
"Това е проект от Министерството на външните работи на България. Реализацията започна от януари тази година. Целта е да включим младите хора – училища, културни институции от цяла Югоизточна Сърбия. Да покажем на сърбите тук и някои положителни неща за България. Защото знаете в Сърбия какво е отношението към България, особено в Югоизточната част на страната – ако започнем от Враня, в Сурдулица е още по-сложно – знаете за сурдулишките мъченици, които ги наричат и т.н. – Лесковац, Ниш, Пирот, Цариброд, Зайчар. Обхванахме всички тези места. Смятаме, че младите хора – и сърби, и българи, са най-добрите културни дипломати. Защото те нямат предразсъдъци, каквито имат примерно възрастните хора. Затова избрахме да запознаем младите с българската култура, с идентичността на българите, малко да променят мнението си за България чрез културата."
Снимка: БГНЕСВ Музея на еврейския народ (Museum of the Jewish People) в Тел Авив, Израел днес отбелязват 130-годишнината от рождението на Димитър Пешев, праведник на народите от света, заместник-председател на 25-ото Народно събрание на България, съобщават от..
Беседа на тема “Защо и как децата да учат български в чужбина?” и среща с училищния ръководител Камелия Конакчиева-Трибулен организира на 23 ноември т.г. българското училище “Кирил и Методий” в Париж. На нея са поканени всички родители, чиито деца имат..
В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..