Има една светиня от нашето героично минало, пред която всеки българин трябва да застане с вяра и с почит да се поклони, както са направили предците ни, участвали в Априлското въстание. Сребърният кръст от средногорското с. Поибрене бил осветен преди век и половина не само като църковна утвар, но и с кръвта на един от най-важните дейци на революцията – Георги Бенковски.
1 май е ден, който за нас – българите, е равнозначен на национален празник, защото в този ден, по нов стил, честваме избухването на Априлското въстание – преломната точка по пътя за освобождаване на България от османско робство. Навършват се 147 години от онзи паметен 20 април (по стар стил), когато Тодор Каблешков обявява въстанието предсрочно, превземайки конака в подбалканския град Копривщица. Веднага след успешната акция, Каблешков съставя известното "Кърваво писмо", с което известява апостолите в близкия град Панагюрище, че въстанието е започнало. В отговор панагюрци въстават още на същия ден. Силите на бунтовниците обаче са неравностойни с мощта на Империята. Само за месец въстанието е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно, защото тяхната саможертва привлича погледа на света.
Историята обаче е не само това, което четем в книги и учебници, тя е жива в паметта на народа ни. Почти като легенда звучи разказът за съдбата на сребърния кръст от село Поибрене. Него революционерите взимат като знак за Небесна закрила над Хвърковатата чета на Бенковски.
Всъщност самата изработка на този кръст има чудодейна история. В ония години (около 1850 г.) някой си Гено, живял в махала на Поибрене. Докато си копаел лозето, намира огромна делва със сребърни пари. С това имане човекът купува имот и се замогва, но после следва поредица от загуба на деца в семейството. Тогава стари хора подсказват на неговия син Иван да направи някакво благодеяние за църквата. И през 1865 г. той най-вероятно дава сребърни пари от делвата за изработката на кръст с инкрустации. Кръстът е подарен на църквата "Света Троица" в Поибрене. Сред местните люде веднага се понася мълвата, че след дарението нещастията в семейството престанали. Това накарало хора от близо и далеч да се стичат в църквата, за да видят чудотворната реликва.
Поибренският кръст е неизменен свидетел на всички събитията от пролетта на 1876 г. Той преминава заедно с четата на Бенковски през кратката, но величава история на Априлското въстание в Копривщица, Панагюрище, Клисура, Батак, Поибрене и всичките места на бунтовния Балкан. Днес, светинята има централно място експозицията „Априлско въстание 1876 г.“ на Историческия музей в Панагюрище. Как тази църковна утвар от Поибрене се превръща в една от най-големите реликви за музея, научаваме от неговия главен уредник Ирина Ботева:
"Кръстът от Поибрене е изработен през 1865 г. от панагюрските майстори златари, когато един жител на селото дава сребро на майсторите, с което те да изработят кръст. Не знаем дали е легенда или истина, но хората от Поибрене силно повярвали, че този кръст е свещен. Когато той е изнасян от църквата, за да участва в литийните шествия, хората буквално са падали на колене и са лягали доземи, за да се кланят на сребърния кръст. По тази причина, отец Недельо Иванов, когато решава да се включи в Хвърковатата чета на Бенковски, взима и този кръст със себе си, за да може той да носи победи. Отчето се разболява и негов наследник в носенето на кръста остава отец Кирил Слепов от Калугеровския манастир. Той придружава Бенковски и след разбиването на четата и е с него до смъртта му в Тетевенския балкан. Когато Бенковски е убит, а главата му е отрязана, тогава турците задържат и отец Кирил Слепов. Главата на Бенковски, заедно с кръста са сложени в една торба и по пътя до София са привързани към врата на отец Кирил Слепов. После свещеникът е осъден на заточение в Мала Азия, където умира. След Освобождението, със съдействието на Славянското дружество и на митрополит Милетий, кръстът е изискан от турците и е върнат отново в поибренската църква. Там настоятелството решава, че неговото място е в музея, защото е една от реликвите на Априлското въстание и да може, който го види – да се запознае с историята на кръста и да се преклони пред него. Така този кръст се превръща в символ на Априлското въстание и на героизма на панагюрци и въобще на въстаниците от Априлската епопея", разказва Ирина Ботева в интервю за Радио България.
Вижте още:
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..