Всяка държава, която разполага със своя армия, има формирование, което наред с други задължения, произтичащи обикновено от Закона за държавния протокол, изпълнява и представителни функции. У нас тази роля е поверена на Националната гвардейска част, възникнала през 1879 година, непосредствено след пристигането на българския Княз Александър IБатенберг. Нейна най-важна задача тогава била да осигури личната безопасност на княза. Своите задължения войниците изпълняват в специални униформи, ушити за първи път през 1883 година и останали непроменени и до днес. В интервю за Радио България заместник-директорът на Националния военноисторически музей (НВИМ) Деяна Костова разкрива интересни факти около създаването на гвардейската униформа:
„Тя е вплела в себе си националната символика. Заслуга за нейното създаване има и самият княз, който лично участва в изработката на първите рисунки на модели и в подбора на сукното за униформата. Когато се създават тези първи рисунки на гвардейската униформа, те имат за модел предпочитаната тогава униформа на конната войска. Един от забележителните елементи в тази униформа е гвардейският калпак, украсен с Александровска звезда и неизменното орлово перо, което е символ на гордия български дух.“
От 2002 г. практиката да се носи „Александровска” звезда върху гвардейските калпаци е възстановена с малки промени в символиката. Звездата има същата форма като първоначалната – осемлъчна, сребърна, но с изображение на български лъв върху националния трицвет в медальона. В пръстена е изписано „Национална гвардейска част” .
Освен като звезда на калпака, отличителният знак е разработен и като нагръден знак за личния състав.
Гвардейската униформа е зимна и лятна и се състои от калпак, мундир, тъмносин брич със сребърни кантове и черни ботуши с шпори. Зимната е с мундир от малиновочервено сукно с орнаменти върху него и сив гвардейски калпак, а лятната е бяла с червени орнаменти и бял калпак.
Седемдесет и двама са гвардейците, загинали за честта и славата на родината от 1885 до 1945 година. „Монументът, изграден в тяхна памет е израз на признателността и преклонението пред подвига на загиналите воини от гвардията, чиито имена няма да бъдат забравени“, отбелязва началникът на щаба на Първи гвардейски батальон - майор Николай Стоянов и добавя:
„Издигнат е в края на 2005 година, със съдействието на Национален дарителски фонд „13 века България“. Негов автор е скулпторът Сейфетин Шекеров, овладял този занаят от Вежди Рашидов. Мемориалът съчетава изображения на Александровската звезда и орловото перо, които са отлети от бронз. От двете страни на орловото перо се издигат две бетонни колони, към които са прикрепени гранитни плочи с имената на 72-ма гвардейци, отдали живота си във войните. Под Александровската звезда е изписан девизът на Националната гвардейска част „За честта и славата на Родината“, а на гърба на паметника е прикрепен лавров венец, символизиращ храбростта и героизма на падналите в боевете.“
Наред със задачите, произтичащи от Закона за държавния протокол и Устава на въоръжените сили на Република България, ролята на Националната гвардейска част е водеща и в създаването на т.нар. гвардейски ученически отряди. Първият от тях е създаден в Кърджали през ноември 2006 година, а днес такива има в още 16 български града, сред които Плевен, Бургас, Смолян, Велико Търново, Русе, Габрово, Гоце Делчев и други.
„За тези отряди трябва да кажем, че повлияват изключително благотворно върху възпитанието, което започва от ранна възраст - казва майор Стоянов. – Идеята да съществуват подобни отряди и оркестри в страната е на госпожа Денислава Ангелова - председател на Сдружение „Младежки гвардейски отряди и оркестри“. Целта е опазването на историята ни и възкресяването на традициите, както и възпитаването на любов и чувство на принадлежност към родината у младото поколение. Осъществява се под патронажа на президента на България Румен Радев и с подкрепата на Министерството на отбраната.“
Майорът не пропусна да поздрави своите колеги и личния състав на Българската армия по повод техния празник 6 май:
„Пожелаваме на всички военнослужещи и цивилни служители много здраве, сили и енергия, при изпълнението на отговорните задачи, които произтичат от функциите и мисията на Националната гвардейска част, за да бъде тя и в бъдеще една от емблемите на българската държавност“.
Вижте още:
Снимки: БГНЕС, guards-bg.com, ReutersНа 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден още в първите векове на християнството. Според разказа в Евангелието според свети евангелист..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 19 февруари почитаме мъченическия подвиг на светите апостоли Архип и Филимон и мъченица равноапостолна Апфия, както и паметта на преподобни..
На 20 февруари православната църква чества паметта на свети Лъв, епископ Катански, свети Агатон, папа Римски и свети свещеномъченик Садок,..