Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Почитаме празника на светците Константин и Елена

Снимка: БГНЕС

Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда християнската религия като официална във Византия. Неговата майка Елена, открила кръста, на който бил разпнат Спасителя и построила няколко манастира в Светите земи. Откриването на Кръста Господен се смята за най-важното събитие в историята на християнската църква, а император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

В българските народни обичаи, на празника се преплитат християнски и древни традиции на ходене по жарава – нестинарството. То е запазено и до ден днешен в някои райони, в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като представление за туристите.


Приготовленията за празника започват няколко дни преди деня на свети Константин и Елена. Събират се средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото, където се извършва ходенето по жарава. На мегдана предварително се подготвя голяма клада от дърва. Вечерта се запалва голям огън, всички се събират около него и слушат хороводни мелодии, свързани с обреда. Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около жаравата се извиват хората, а начело се носят иконите на свети Константин и Елена. В кръга с тлеещите въглени влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че те изпадат в състояние, в което могат да изрекат пророчески думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.


Припомняме си за тази традиция с избрана публикация от архива на Радио България:

Вижте също:

Съставил: Гергана Манчева

Снимки: БТА, БГНЕС

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Отдадоха почит на загиналите български военни в Кербала

Навършиха се 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала, при която загинаха 5-ма военни от първия български контингент в Ирак.  Приключи българското военно участие в Ирак В Карлово военни от 61-ва механизирана бригада..

публикувано на 27.12.24 в 15:51

Михайло Парашчук оставя почерка си върху важни софийски сгради

На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..

публикувано на 16.11.24 в 09:05
Побиването на колчетата по новата гранична линия, някъде край Белоградчик.

104 години от анексирането на Западните покрайнини

На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..

публикувано на 06.11.24 в 06:35