Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По съседски: Събития с балкански адрес

Турция избира президент между Реджеп Ердоган и Кемал Кълъчдароглу


В неделя на 28 май в Турция ще има втори тур на президентски избори. За първи път в страната има балотаж, като до 2007 г. президентът се избираше от парламента. След първия тур на 14 май един срещу друг останаха досегашният държавен глава Реджеп Ердоган и кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу. На Ердоган не му достигна по-малко от половин процент, за да спечели на първия тур. Според анализаторите изходът на втория тур ще се реши от избирателната активност. Ердоган предупреди своите привърженици да не се отпускат. Отпадналият трети кандидат с 5,27 на сто от протестния вот Синан Оган призова да се гласува за Ердоган. Кълъчдароглу се опитва да привлече гласовете на националистите, недоволни от струпването на мигранти в страната. Въпреки изразената подкрепа за опозицията, неясен остава вотът на кюрдите.

След изборите за парламент Гърция отново отива на избори


Дясната "Нова демокрация" безапелационно спечели парламентарните избори в Гърция с 40,79% от гласовете. Втората сила - лявата СИРИЗА, има 20 на сто от бюлетините. Не се сбъднаха очакванията, че 440 000 младежи, които за първи път гласуват - някои от тях на 16 години, ще застанат зад левицата. Над 1/3-та от младите предпочетоха "Нова демокрация". Досегашният премиер Кириакос Мицотакис има 146 места в 300-членния парламент и не може да състави правителство. Лидерът на опозицията Алексис Ципрас със 71 депутата също отказа мандат за съставяне на коалиционно правителство. Президентът Катерина Сакеларопулу назначи висшия магистрат Йоанис Сармас за служебен премиер. Новите избори ще се проведат през юни по нови правила, които ще позволят на бъдещия победител да има парламентарно мнозинство, предава Euronews.

В Румъния очакват ротация на премиерите


Премиерът на Румъния Николае Чука потвърди, че ще подаде оставка на 26 май, когато трябва да се извърши ротацията на поста между двете водещи партии в управляващата коалиция. Националлибералите ще предадат премиерството на социалдемократите. До 29 май Чука ще реши дали да остане в правителството, което ще поднови своя състав, съобщи Digi24. Чука си отива в труден за страната момент, когато Румъния е обхваната от обща учителска стачка и е притискана от Еврокомисията да намали бюджетния дефицит. Президентът Клаус Йоханис заяви в Сибиу, че процедурата за ротацията на правителството трябва да започне, само ако стачката в образованието приключи. Той коментира, че едва ли смяната на властта трябва да се прави по време на преговори със синдикатите.

В Западните Балкани демокрацията е в подем само в Словения


В годишния доклад на американската неправителствена организация "Фрийдъм Хаус" Хърватия е определена като "54% демократична страна", което я прави полуконсолидирана демокрация. Организацията дава оценка - 4,25 от максимална 7 на Хърватия за шеста поредна година, с което я класира под страни като България (4,5) и Румъния (4.36). Хърватия е получила най-добра оценка за гражданското общество - 5,25, и най-лоша за корупцията и съдебната система - 3,5. Най-ниско в региона е оценена Босна и Херцеговина с обща оценка 3,21 и демократичност 37%. Оценката на Босна става все по-ниска с всяка следваща година, отбелязва хърватската телевизия N1. Сърбия и Черна гора са оценени с 3,79 и 46%. Сърбия също показва тенденция за спад на оценките в годишните доклади. Словения е повишила оценките си на 5,75 и 79%.

56% от македонците не искат промени в конституцията на Северна Македония


Над ¾ от македонците заявяват, че са добре информирани, какво представляват конституционните промени, които трябва да предприеме Скопие, за да започне преговори с ЕС. 60,8% смятат, че промените ще имат негативни последици за страната. Проучването на Института за политически изследвания в Скопие е проведено от 2 до 6 май. Според вицепремиера по европейските въпроси Боян Маричич причината за тези резултати е дългогодишната политика на опозицията за всяване на страх. Като пример той посочи начина, по който беше приет договорът от Преспа с Гърция. 56,1% от македонците не искат никакви промени в конституцията. Повечето подкрепящи промените в конституцията са албанците в страната - 79,3%. 72,4% от определящите се като македонци са против, сочи проучването.

Съставил: Иво Иванов

Снимки: apnews.com, БГНЕС, Facebook /Nicolae Ionel Ciucă, reuters.com, balkaninsight.com

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

Още от категорията

Да бъде политически представен – безнадеждната надежда на българския избирател

На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на политическия терен – доказателство е изключително вялата предизборна кампания. Срещите с кандидати..

публикувано на 27.10.24 в 08:25

България отново пред изборните урни

Българите избират днес 240 народни представители, които ще влязат в 51-вото Народно събрание.  За участие в изборите са регистрирани 19 партии и девет коалиции.  4858 кандидати - 3480 мъже и 1378 жени, ще се борят за място в парламента...

публикувано на 27.10.24 в 07:10

Нова атракция в Бургас – Музей на невъзможното развенчава заблуди

Преди дни в черноморския ни град Бургас отвори пространство, в което изкуство, наука и магия си подават ръка. Гостите на новия Музей на невъзможните неща се пренасят в паралелни светове, за да научат нещо повече за Вселената . Антигравитационна..

публикувано на 26.10.24 в 14:35