Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ирен Величкова-Ямами живее в Япония, но не спира да бродира… България

Картата на България в шевици пристигна от Япония, сънародничката ни дари подари своя етнографски труд на НИМ

Снимка: Гергана Манчева

Името на българката Ирен Величкова-Ямами се свързва най-вече с нейните дългогодишни изследвания върху бродерията, която се е усъвършенствала през вековете и се е превърнала от широко разпространен занаят в миналото в ценно изкуство в наши дни. И тъй като на все по-малко хора днес им остава време и търпение за бродерия, Ирен Величкова-Ямами се захваща да издирва и описва видовете бодове и фигурите, постигнати с тях. Ценната информация събира из България и при пътуванията си по света. Всичко е съхранила в книгите си "Архаични символи в бродерията", "България в шевици" и като автор в алманах на световната бродерия.

През 2014 г. Ирен Величкова се захваща да реализира една от най-амбициозните си и колоритни идеи - да ушие знаме на България в шевици. Уникалното тук е, че върху платно с широчина1,40 м е представена картата на страната ни, но вместо имената на градовете там са избродирани шевиците, характерни за традиционната носия в съответната област.

Идеята е провокирана от една карта на Българи от 1929 г., изработена от фолклориста Христо Вакарелски, върху която са представени костюмите на отделните географски области. Тогава Ирена си казала, че тя е човекът, който може и трябва да сглоби карта с истинските шевици от различни етнографски области. Това, че майсторката на "изящния бод" живее в Япония вече 35 години се оказало истинско предимство за родолюбивото дело. Освен че привлякла интереса на свои последователи в Япония, българката успяла да покаже картата с шевици от родината си и на различни международни изложения. С нея тя пътувала към Токио, Сан Франциско, Хамбург, София, Велико Търново.

Седем години след завършването на този своеобразен етнографски труд, "Картата на България в шевици" пристигна за постоянно в София. Тя е подарена на Националния исторически музей и наскоро зае своето място зад витрината в зала "Етнография".

"Много съм щастлива от факта, че "Картата на България в шевици" си е вече у дома, в истинския смисъл на думата. Музеите са пазителите на паметта на една нация, на нейното историческо минало, то е основа за градивно бъдеще" – казва Ирен Величкова-Ямами.

"Една година ми отне изработването на цялото пано. То съдържа 144 шевици, характерни за съответния регион на страната. Използвани са около десет видове бод. За да бъде съвсем като истинско знаме, тази карта беше осветена в православната църква "Св. Ал. Невски" в Токио през 2016 г. Аз нося българската шевица в гените си, едната ми баба е капанка /колоритна етнографска група от Северна България - бел. ред./. Другата ми баба е от Дупница и винаги около мен съм виждала бродерии и плетиво, а като дете съм помагала и при тъкането на стан. Всякакъв вид ръкоделие, което е било традиционно за българката, е минало през ръцете ми.

Аз се връщам рядко в България, по веднъж на 4-5 години, но обръщането на българина към корените му си го обяснявам с тежката ситуация, в която се намира страната – разсъждава Ирена Величкова-Ямами пред Радио България. – Човек трябва да има нещо, на което да се подпре, за да оцелее в трудно време на недоимък. Разбира се, че традициите имат място и в днешно време, но в България виждаме масово връщане към традиционния танц, шевицата и всичко, свързано с фолклора. Случаят при нас е малко по-тежък, защото предстои да осъзнаем откъде идват бедите ни. Българинът трябва да се събуди и да разбере какво богатство има тази страна, но той не знае как да го използва."

Ирен Величкова-Ямами прави сравнение между родината и страната, в която живее от десетилетия: "В Япония, като се каже чужденец, хората разбират Америка. Но когато се докоснат до колоритната култура на България, всички остават очаровани, замаяни и дори влюбени в страната ни. Отношението им към България е много добро, сърдечно и с разбиране, защото оценяват традицията. При тях е така – традицията се цени много високо и по достойнство” – добавя г-жа Ямами.

"Живеейки вече 35 години в държава, където традицията е на най-голяма почит и се пази без никакви съвременни вмешателства, и аз започнах да търся в традицията по-дълбок смисъл. На българските везбарки искам да пожелая, да спазват истинските стари и автентични шевици, които са издържали проверката на времето и наред с тракийските златни съкровища са част от цялостното ни културно наследство, което ни формира като нация."

Снимки: Гергана Манчева, Галерия Сердика, НИМ

По публикацията работи: Марта Рос


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Защо улици в Прага носят имената на български будители?

Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..

публикувано на 18.11.24 в 13:35
Доц. Спас Ташев

Необходима е административна самостоятелност на районите, в които живеят българи в Албания

Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..

публикувано на 18.11.24 в 12:05
Ученици от училище

Българското училище "Надежда" разказва неразказани френско-български истории

Едно съвсем младо българско училище зад граница стана част от пилотния етап на Националната програма " Неразказаните истории на българите " на Министерството на образованието и науката, стимулираща изследователските умения на българчетата от неделните..

публикувано на 17.11.24 в 20:07