На извънредно заседание от 13 часа Народното събрание ще гласува състава и структурата на проектокабинета "Денков-Габриел", сформиран с втория проучвателен мандат в рамките на 49-ия парламент. Залогът е дали политическите партии ще успеят да върнат управлението на държавата в Народното събрание, както е по конституция, или процесите в България ще продължат да бъдат ръководени от служебния кабинет, съставен от президента Румен Радев. Съглашателството между първите две политически формации – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – от много анализатори се определя като "брак по сметка" между два взаимоотричащи се политически субекта. Въпреки това обаче наблюдаващите не пропускат да отбележат, че с вота си българският народ е дал легитимност на това развитие на политическия процес.
Първите две политически формации разполагат с числено мнозинство, за да изберат сформирания от тях кабинет. ДПС, които в годините успешно играят ролята на балансьор в българския парламент, не са дали категорична заявка как ще гласуват. Други две от парламентарно представените партии – БСП и "Възраждане" са категорични, че няма да го подкрепят. В своя публикация във фейсбук, лидерът на вторите - Костадин Костадинов, призова симпатизантите си на протест пред НС, с който да покажат, че не са съгласни "България да се управлява от кабинет на шпионажа и предателството".
"Това е едно правителство, създадено под външен натиск и вътрешна необходимост – коментира от своя страна народният представител Кристиян Вигенин от БСП. Правителство, което цели основно да защити от наказателно преследване лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и да върне във властта "Продължаваме промяната", които се провалиха в предишния кабинет именно по темите, които сега се изтъкват като причина да го има."
Въпреки критиката, той очаква вероятното редовно правителство и работещ парламент да имат и положителен принос - "донякъде ще върне конституционния ред в страната".
Редица са предизвикателствата, с които ще се сблъска новият състав на Министерския съвет, но има един водещ приоритет:
"Това правителство е призвано да сложи ако не край, то поне спирачка на развитието на институционалната криза – коментира политологът Огнян Минчев. – Ако кризата не бъде преодоляна чрез спешни решения, включително и с мнозинство, което предполага конституционни промени, можем да наблюдаваме преход не просто от политическа към институционална криза, но от институционална към конституционна криза, което ще има драматични последствия за демократичното бъдеще на България".
Политологът Тончо Краевски прогнозира възможно забавяне с два от водещите приоритета на кабинета – Шенген и еврозоната. По думите му, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС няма да могат да оправдаят "огромната политическа цена, която плащат за тази коалиция":
"Това е най-важно за тях и ако не се случи до края на годината, и ако последва слаб резултат на една от формациите на местните избори - това може да доведе до разтрогване на самата коалиция, защото тя ще се превърне в много голям негатив и за двете формации."
Преподавателят по политически комуникации проф. Росен Стоянов бе категоричен, че бъдещият редовен кабинет заслужава своите 100 дни толеранс:
"Наблюдаваме разпределение на ролите – едни остават остриета, които продължават да държат атака или критика към ситуацията или към опонента - нещо, което е добре да съществува. Това е и легитимация на т.нар. демократичност в отделните партии. Но е сигурно, че, за да влязат в същината на нещата, всички се нуждаят от тези 3 месеца."
Страхът от прокуратурата, президента и разширяване на влиянието на националистите от "Възраждане" е възможно да позволи правителството да има по-дълъг хоризонт, може би около година и половина – смята журналистът Любомир Минчев и допълва:
"Ако не направят огромни компромиси, то диктатурата на държавния глава Румен Радев ще продължи. Една такава политическа ситуация може да те накара да направиш такива компромиси. Що се отнася до договорките и задкулисните преговори - те ще станат ясни по-нататък."
Важно е и какво мислят хората за създалата се политическа ситуация. Експресно проучване на агенция "Алфа Рисърч" по поръчка на БНТ сочи, че 52% от запитаните биха подкрепили правителството, 35% биха гласували против, а 13% по-скоро ще се въздържат. Данните са от интервюта по телефон, проведени сред 400 пълнолетни граждани от цялата страна.
Съставил: Йоан Колев
Снимки :БГНЕС, БНР- Ани Петрова, Радио ПловдивНа 30 януари 2025 г., по повод 131 годишнина от рождението на Цар Борис Трети, в "България днес" поглеждаме към фигурата на българския монарх през призмата на разказа на сина му – Симеон Сакскобургготски. Говорим за криптовалутите и отражението им в..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението им в специалност "Балканистика". Гостите бяха впечатлени от процеса на работа в студиата на БНР, както и многопосочната и интересна дейност на..
В брой 36 на предаването слушайте: За новия български филм „Не затваряй очи“, православните му измерения и усещанията на създателите му – интервю с продуцента Богдан Дарев и с младия Яни Малинов, един от героите в продукцията;..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук..
"Във Франция започнах работа като учител, но ми беше скучно. Започнах да се оглеждам – къде бих могъл да замина като преподавател по история и..
В крайдунавския град Свищов днес ще бъдат отбелязани 169 години от основаването на първото българско народно читалище . Честването ще се състои пред..