Огромният интерес към слънчевата енергия в България може да се обясни с високите цени на тока, както и с несигурността на пазарите, особено след избухването на военния конфликт в близост. Слънчевите централи в страната значително увеличават капацитета си. „В България вече работят над 2000 мегавата слънчеви мощности. Само през 2022 г. нови централи се присъединиха с близо 600 мегавата“, съобщи Румен Петров от Българска соларна асоциация в интервю за БНР - Стара Загора.
За пръв път у нас фотоволтаиците са произвели повече ток от АЕЦ и ТЕЦ.Това се случило на 1 май т.г., когато в продължение на няколко часа по обед произведената енергия от соларни централи е надвишила тази от всички други източници, сочат данните от електроенергийният системен оператор. Причината в конкретния случай е планов ремонт на V блок на АЕЦ Козлодуй, който започнал в последния ден на април. Но при предишни подобни спирания на блоковете,дейността им основно е била замествана от ТЕЦ и ВЕЦ, а на първи май се е случило от възобновяем енергиен източник.
Вече много бизнеси в България си монтираха соларни панели за собствени нужди, купуват все по-малко ток от мрежата и тази тенденция се очаква да бъде все по-ясно изразена в следващите години.
„Като полза и предимства бих казалq че една слънчева централа се инсталира за съвсем кратко време. Инсталацията е лесна, инвестицията не е толкова голяма. В момента при актуалните цени на оборудването на крепежните елементи и на цената на електроенергията, възвращаемостта на инвестицията в една слънчева централа е в рамките на 5-6 години“, казва Румен Петров.
Над 31% от производството на ток в страната са резултат на соларните паркове, докато ядрената енергетика осигурява 29%, а ТЕЦ – едва 22%, отчита електроенергийният системен оператор. Ако правилно е проектирана, една соларна централа спокойно може да покрие над 60% от нуждите на дадено предприятие, затова бизнесът все по-често се обръща към слънчевата енергия, твърди Румен Петров. Интерес има и от частните домакинства. Финансова подкрепа за физически лица се очаква със стартd на две програми за битови соларни централи, включени в Националния план за възстановяване и устойчиво развитие:
„За България най-сетне ми се иска да развием битовия сегмент с най-малките централи за домашно ползване, защото за разлика от Европа, този сегмент при нас не е развит. Единият вариант е чрез различни програми за подпомагане, каквато очакваме скоро да пуснат. По предварителните данни, бюджетът им ще стигне за около 10 хиляди покрива. Това е едно добро начало и се надявам, гражданите да имат все по-голям интерес за такива инсталации. Защото най-добре е енергията, която се произвежда, до се ползва на същото място и да няма загуби по преносната и разпределителната мрежа“- обяснява Румен Петров.
Технологията на слънчевите панели се усъвършенства, коефициентът на полезно действие на самите клетки на соларните панели се повишава и те произвеждат все повече енергия, върху все по-малка площ. Може ли соларната енергия реално да се впише в националния ни план за 40% намаляване на въглеродните емисии от енергетиката до 2025 г.?
„ Да, със сигурност слънчевите централи ще допринесат за намаляване на въглеродния печат, – казва Румен Петров. – Но те трябва да бъдат съчетани с друг тип енергия. Тя може да бъде възобновяема, например водно-електрически централи, вятърни централи, защото слънчевите централи работят само в светлата част на денонощието.“
От началото на годината износът на ток от България е намалял с близо 64%, а производството на електроенергия се е свило с 5,5% на годишна база. Тенденцията е характерна за цяла Европа, която е в рецесия. Засега бизнесът в Североизточна и Югоизточна България е “шампион“ по фотоволтаични паркове у нас, тъй като тези региони са характерни със своите слънчеви и ветровити терени. В ползите от соларната енергия обаче се убеждават все повече фирми и домакинства в страната, твърди Румен Петров.
Вижте още:
Съставил: Венета Николова /по интервю на Станислава Раянова от БНР-Стара Загора/
Снимки: PixabayСлед отчитането на всички секционни протоколи избирателна активност напарламентарните избори от 27 октомври е 38,94%, съобщиха от Централната избирателна комисия (ЦИК). Числото може да се промени след повторното преброяване. При 100%..
Институтът по аграрна икономика организира на 29 и 30 октомври международна научна конференция на тема „Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“. Акценти във форума в софийския Хотел Експо ще са пазарната..
Рекорден брой царски орли - общо 48 малки на застрашения вид, са се излюпили в България през тази година. Това е най-високият брой малки, регистриран от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) за последните 25 години, откакто се провежда..
Кратки текстове на руски и немски език от сайта на Радио България, станаха част от урока за Деня на народните будители на ученици от 81 СУ "Виктор Юго"..
Спорове в Хърватия около изпращането на военни в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна Заместник генералният секретар на НАТО Борис..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..