Макар следосвобожденската ни история все още да не е отброила дори два века, тя продължава да ни изненадва с личности, записали имената си с неподражаем почерк в нейния летопис. Един от тях – Христо Берберов, се връща към своето начало с думите: “Роден съм на 27 октомври 1875 г. в град Елена като последен член на осемчленното бедно семейство на Иван Билберя и Мария Миланова Грънчарова, които до края на живота си тъй и не можаха да разрешат своя спор кой от двамата ме е надарил с дарбата да шаря чуждите стени и кепенци по улиците...”.

Художническия му талант открива чехът Ото Хорейши, който заедно със свои сънародници се отзовава на поканата на новоосвободената държава да помогне за изграждането на нейните общество и култура. Съзрял в младежа Божията искра на творец, учителят по рисуване във великотърновската мъжка гимназия “Свети Кирил” насочва ученика да развие дарбата си в някоя от европейските художествени академии.

“Тогава в България все още няма рисувално училище, затова и Христо Берберов заедно с още трима българи заминават с държавна стипендия за Торино – разказва изкуствоведът Анжела Данева. – В Кралската академия за изящни изкуства “Албертина” те изкарват целия курс на обучение. Според справки в нейния архив Берберов е имал разрешение да посещава още от първата година специализирания курс по рисунка, а това говори, че италианците са оценили таланта на младия българин.”

Все още студент в Торино, през 1894 г., наред с утвърдените творци, той участва с три картини в първата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Едно от тези произведения носи името “Мечкари”.

“Самият сюжет е много интересен и представлява двама мъже в цял ръст на непозната улица, които водят мечка, а единият от тях държи в ръката си дайре – добавя изкуствоведът пред Радио България. – Любопитен факт е че картината е подписана “Христо Берберов, Торин” – по тогавашния начин на изписване. За мен е неразбираемо как тя е пристигнала в България, както и защо художникът е рисувал подобен сюжет в Италия.”

След завършването на образованието си в “Албертина” през 1898 г. Христо Берберов се завръща в родината, воден от мисията да предаде наученото. Най-напред става учител в пловдивската мъжка гимназия, чийто директор е неговият брат Димитър, а от 1912 до 1920 г. преподава в Художествено-индустриалното училище, преименувано година по-късно в Художествена академия. В същото време участва в общи изложби в страната и чужбина и дори е представен пред цар Борис III за орден на Свети Александър с кавалерски кръст и грамота.

Христо Берберов пресъздава в картините си свят на красота, дори когато в него се долавят драматични нюанси. Той ни пренася в далечно време, живо чрез своята загадъчност. Лицата са одухотворени, пейзажите са с хладен натюрел, рисунките и графиките са претворени с финес, цветовите комбинации са необичайни за своето време.

“В неговата ръка виждаме професионалните уроци на “Албертина” – казва Анжела Данева. – Творчеството му се характеризира с атмосферата на периода от края на XIX и началото на XX век – от Италия той се вдъхновява от романтизма и символистичните тенденции със специфичните за тях цветове и гами. Въобще той пренася италианското звучене в своите пейзажи с малко по-студената цветова хармония. Синьо-зелените и лилавите тонове съвсем в началото на новия век обаче не са припознавани в България и ако сравним с живописта на други негови колеги, веднага ще видим разликите.”

Не по-малко силна страна в творчеството на Христо Берберов е неговата църковна живопис. Той проектира мозайките за някои от фасадите в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, рисува и иконите в църквата “Успение на Пресвета Богородица” в родния си град Елена. Интересен факт е, че някои от изображенията изглеждат като недовършени с помощта на привнесен модернистичен похват.

“Съпругата му е била любим модел и той често пресъздава образа й в църквите – казва още изкуствоведът. – След като я е обличал в съответните дрехи, тя е позирала за подготвителните рисунки за големите стенописи. И ако хората влязат в катедралата “Св. Александър Невски” в София и погледнат в дъното вляво, ще видят стенописа Въздвижение на честния кръст, в който неговата съпруга е изобразена коленичила. Синът му пък е сред лицата на ангелите в мозайките на фасадата.”

Въпреки че Христо Берберов участва активно в художествения живот на страната, той като че ли остава в сянка и картините му се излагат единствено редом с творбите на други автори. Буди недоумение фактът защо той така и не организира своя самостоятелна изложба. “Може би причината се крие в самия художник заради неговия характер, неговия начин, по който се е изразявал върху платното – в някаква степен неразбираем и невъзприеман дори от неговите колеги”, предполага Анжела Данева.

Наред с други художници, усъвършенствали уменията си в европейски академии, Христо Берберов безспорно се нарежда сред родоначалниците на българското изобразително изкуство. Първата крачка към опознаването на творчеството му беше направена преди година с голяма изложба в галерията на ул. “Шипка” 6, където бяха изложени неговите величествени планински пейзажи, изпълнените с мечтателност дамски портрети, възрожденските фамилни къщи, извисяващи се като носител на забравена, според художника, ценностна система. “Съзиданието на Христо Берберов не бива да потъва, защото той е допринесъл за развитието на историята на българското изобразително изкуство”, изтъква изкуствоведът Анжела Данева.

Снимки: sbh.bg