28 юни е денят, в който официално се открива жътвената кампания за 2023 г в България. По традиция стартът се дава в нивите на някой от представителите на Асоциацията на зърнопроизводителите от различен регион. Тази година домакин на празника е Регионалният съюз на фермерите  „Дунавско зърно“ – Русе. Церемонията ще се проведе в с. Борисово, а гост на зажънването ще е новият министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Заедно с Национално откриване на жътвена кампания там ще се проведе и ритуално зажънване на ръжта по международния проект „Хляб на мира“.

Това е европейска инициатива свързана с падането на Желязната завеса, в която се включват дванадесет държави от Централна и Източна Европа. България е една от тях. От 2013 година до сега във всяка от държавите се засява ръж със семена, добити в нивата около Помирителната църква в Берлин – мястото на някогашната „ивица на смъртта” на Берлинската стена, разделяла Европа. След като ръжта се ожъне, всяка държава изпраща своите семена, за да бъдат смлени заедно и се омесва хлябът на мира. Събитието олицетворява премахването на политическите и икономическите граници и преодоляването на разделението.

Дните от средата на юни до края на юли са най-ценното време в годината за всеки от зърнопроизводителите. Очакванията и тази година са за много добра реколта, но проблемът идва от тоновете непродадено жито, което е останало в складовете на фермерите. Над 6 милиона тона пшеница са очакванията от тазгодишната реколта, а в страната залежава около една трета от пшеница от миналата годишна. През последните 20 години не е имало толкова голям преходен остатък от налична пшеница - каза Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите пред БНР-Стара Загора.

„Повечето държави се опитват да помогнат на Украйна, но пък забравяме да подкрепяме родното производство и от май м. г. България губи традиционни пазари на зърно. В момента дори не става въпрос на каква цена ще успеем да продадем зърното си, а дали можем да го продадем. Отдавна продаваме под себестойност, за това писаха и европейски медии, че зърното на световните борси вече е под себестойността си. Надявам се да можем да реализираме тази продукция, която е по нашите складове, тъй като иначе това ще доведе до доста сериозен проблем.”

„В българските складове има залежали 1млн. 700 хил. тона зърно, 1 млн. тона слънчоглед и всичката тази продукция предстои да се продава на много занижени цени. Загубите на зърнопроизводителите са толкова големи, че не виждам такъв ресурс финансова помощ от Европа, който да се отпусне, за да може да им се помогне. А реколтата, която предстои да приберем, е със страшно висока себестойност. Няма как да излезе сметката на нито един производител през тази година“ – това каза пред БНР и Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

„Единственото решение на проблема е спирането на вноса в страните от ЕС за определено време, поне докато успеем да изчистим нашите количества. Многократно сме заявявали, че това, на което държим е, да се разшири списъкът на тази забрана и да се удължи още срокът ѝ на действие. От страна на Асоциациите и Камарите в другите държави преговорите вървят, ние сме в постоянна комуникация и даваме нашите становища към останалите европейски държави.”

• Удължиха с още 3 месеца забраната за внос на зърно от Украйна

„Проливните дъждове през юни не са нанесли досега щети на реколтата от пшеница, но по-скоро проблем ще има  при пролетниците /слънчоглед и царевица/, но няма нищо фатално” – посочи в интервю за Радио България Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите "Дунавско зърно". Той също е на мнение, че никой няма яснота как ще се реализира новата реколта, при положение че складовете не са изпразнени.  Основно за България отиват около 2 млн. тона пшеница годишно, а останалите количества се изнасят. За година в страната ни се произвеждат три пъти повече, отколкото са собствените нужди – между 6 -7 милиона тона.

„Никой не разглежда земеделието в по-дългосрочна перспектива, то е много динамичен процес, всеки ден е борба, като се започне от промените в климата, което прави земеделието все по-динамично, и се стигне до внедряването на нови технологии, нови хибриди, така че не може да има застой в тази дейност” – казва Милен Коев: