Да излекуваш човека и спасиш неговата планета може да бъде осъществима мечта – особено когато си на 19 и таванът на въжделенията ти преодолява недостижими за окото и въображението пространства.
Вече няколко години Петър Жотев трупа знания за заобикалящата ни действителност, търсейки досег до необятните възможности на науката. “Биологията е много интересна, защото ни позволява да надникнем в една жива клетка, да видим какво става в нея на молекулярно ниво и така да разберем по-добре света, в който живеем”, казва възпитаникът на Софийската математическа гимназия.
Петър Жотев е приет в престижния Тринити колидж в Кеймбридж, където в продължение на три години ще изучава природни науки. За да бъде допуснат обаче до университета, той трябва да докаже, че притежава сумата за цялото си обучение на стойност 142 887паунда. Благодарение на постъпили дарения и средства на семейството липсващата сума е сведена до 77 хил. лв., която може да бъде събрана до средата на август чрез платформата “Подкрепи.бг”.
Бъдещият учен се запалва по природните науки в 7 клас, когато учителката му по биология Миглена Георгиева го насърчава да участва в национално състезание по предмета. Налага му се набързо да научи материала за 8 и 9 клас, за да бъде равностоен на по-големите ученици. Така печели първия си сребърен медал, който ще освети пред търсещото бъдещо призвание момче един път – невидим за него до момента.
“На състезанието правихме и опити в лаборатория, което е доста по-различно от теоретичния подход, който се прилага в училищата – спомня си Петър Жотев. – Това наистина е най-добрият начин човек да се запали по науката – като види някой експеримент, като направи нещо на практика и осъзнае, че тя не е само зубрене на факти от учебник.”
Следват още постижения, сред тях сребърен медал на Европейската научна олимпиада и презентация на свой проект в Европейския конкурс за млади учени. “Броят на медалите не е най-важното нещо, а натрупаният опит, защото на състезанията не само научаваш нови неща в своята научна област, но и се срещаш с хора от различни националности и придобиваш умения за работа в екип”, добавя Петър Жотев.
В момента талантливият младеж участва в международната олимпиада по биология в Обединените арабски емирства, където се надява да надгради миналогодишния сребърен медал със златен. А за да постигне своята цел, заедно с останалите участници преминава подготовка с преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски”.
“За олимпиадата се класират четиримата най-добри биолози от всяка участваща държава – обяснява той. – Но първо трябваше да изкарам трите кръга на националната олимпиада по биология и след това да премина през допълнителен подбор в Софийския университет. Що се отнася до златния медал, да, очаквам да подобря своя резултат и ще се стремя към първото място, макар че, разбира се, не мога да гарантирам нищо.”
Петър Жотев казва още, че задачите на подобни форуми нямат нищо общо с изпитите за български университети. По думите му, добрата памет не е толкова важно умение, тъй като не се изисква назубряне на даден материал. Ценят се най-вече математическото мислене, логиката и способността да работиш бързо.
В продължение на година Петър Жотев участва заедно с учени от БАН в разработването на важен научен проект, свързан с животновъдството.
“Идеята е при домашни животни – овце, крави и т.н., да се избира пола на поколението още преди да се роди – разказва той. - И тъй като женските индивиди са по-полезни за производството на мляко, това би довело до повишаване на ефективността в селското стопанство. В момента тази технология се тества върху животни и ако експериментите са успешни, ще я патентоваме. Самият аз участвах в лабораторната част при тестването дали едно определено вещество може да раздели сперматозоидите на животните на такива, които ще дадат мъжко поколение, и на такива, които ще дадат женско. Този етап етап беше успешен, затова преминахме към тестване с животни, което вече се контролира от учените от БАН.”
Бъдещият възпитаник на Кеймбридж се надява един ден да се занимава с молекулярна биология и генетика и така да допринесе за разработването на нови лекарства срещу болести като рака, както и за намирането на нови биотехнологии, подпомагащи борбата с промените в климата и замърсяването. Все още не е наясно къде ще сбъдва своите научни мечти, но се зарича, че рано или късно ще върне наученото в България в отплата към хората, подали му ръка. Междувременно, по примера на своите вдъхновители – “всички откриватели, изследователи, които се впускат в новото и в неизследваното”, ще се опита да вземе най-доброто от обучението си в Кеймбридж.
“Не бих казал, че си поставям някакъв таван. Засега е само напред и нагоре”, казва бъдещият възпитаник на Тринити колидж, откъдето се излезли блестящи учени като Исак Нютон и Чарлз Дарвин, както и 121 Нобелови лауреати.
Четирима млади българи се състезават на олимпиадата по биология в ОАЕ
Снимки: личен архив
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..