Ръст на обажданията на Националната горещата линия за пострадалите от насилие се наблюдава през първите шест месеца на годината. От януари до юни те са 960, като за същия период на 2022-а са получени 794 сигнала. Най-често за вида насилие съобщават самите пострадали, но в някои случаи това правят и техни близки. На този фон, с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, бяха приети поредните промени в Закона за домашното насилие, които да облекчат възможността за защита на пострадалите от такъв тип насилие.

• Садистично насилие над момиче, оголи проблемите на българското правосъдие

Какъв ще е приносът на всяка от нормативните промени

Удължаването на срока за подаване на молба за защита от домашно насилие от 1 на 3 месеца е решен изключително важен въпрос по отношение бъдещата защита на жертвата, обяснява клиничният психолог и психотерапевт от Фондация "Асоциация Анимус" Катя Кръстанова, оценявайки промените като изключително важни.

Втора важна промяна в закона предвижда, че съдът извършва оценка на риска по специална методика и ползва становището на специалисти. Това позволява да бъде прекратена практиката съдът да интерпретира субективно риска от домашно насилие – обясни Кръстанова и даде още един пример от практиката на фондацията:

"Една жена, която има голям брой заплахи, получени както вербално, така и в онлайн платформите, събира тази информация и я предоставя на районния съд с искова молба за ограничителна заповед за недоближаване  (чл.5 ал.1т.3 ЗЗДН). Районният съд преценява, че няма риск за живота и здравето на жената и детето, защото няма физическо насилие и други доказателства, ѝ и постановява мярката "извършителят да се въздържа от насилие" ( чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН). При това положение тази жена няма друг избор, освен да отиде в кризисен център някъде в страната, където да изчака половин година съдът да събере доказателства, че става въпрос за сериозен риск за живота и здравето им и да постанови издаването на ограничителна заповед с не доближаване. Когато се въведе една такава методика, каквато вече се въвежда в структурите на МВР, съдиите няма да могат по собствени субективни критерии да преценяват дали има или няма риск, а ще се позовават на информацията от всички, които са имали досег със случая и по този начин, обективно ще преценяват степента на риск за живота на пострадалите, като ще постановяват съответни на опасността за живота мерки."

Законът предвижда и създаването на Национална информационна система за домашно насилие, която ще бъде изключително полезна за полицията, тъй като ще улесни тяхната работа при евентуален сигнал от такъв характер.

"В момента процедурите, по които се превеждат решенията с постановените мерки по Закона за защита от домашно насилие, се случват по следния начин: съдът се произнася и издава на хартия решението, с което определя мерките за защита. Този документ на хартиен носител, трябва да стигне в Районното полицейско управление. В оперативно-дежурната част на всяко Районно полицейско управление има една папка, в която се събират хартиени копия на ограничителни заповеди за живущи на територията на съответното полицейско управление. При обаждане и сигнал за нуждаеща се от защита, дежурният проверява в папката какъв тип мярка за защита има съответната жертва – дали насилникът да се въздържа от насилие или да не я доближава и съобщава в патрулния автомобил, пътуващ към адреса, как стоят нещата. Има значение дали постановената мярка е извършителят да се въздържа от насилие или да не доближава жертвата. Също така полицаите, пътуващи към адреса не знаят дали адресът не е посетен от друга кола преди 1, 3 или повече дни.Полицаите не знаят и дали този извършител на насилие е имал ограничителни заповеди относно други жертви. Всички тези данни, както и присъди за извършено домашно насилие или досъдебни производства спрямо лицето, ще се съдържат в информационната система."

Други мерки, предвидени от законодателя са свързани със забраната на контакт с пострадалия, разширяване на кръга лица, които имат право да потърсят помощ в случай на домашно насилие, създаването на Национален съвет по превенция и защита от домашно насилие.

Катя Кръстанова коментира и предложената от партия "Възраждане" възможност за създаване на регистър на педофилите, с думите, че подобно нещо няма място в Закона за защита от домашното насилие, а по-скоро в Закона за МВР.

"Когато говорим за сексуално насилие над деца, говорим за престъпление във всички възможни случаи – категоричен е експертът – Законът за защита от домашното насилие не е наказателен закон, той се занимава само с прекратяване на инцидентите и превенцията на повторни опити за домашно насилие. Той е изцяло граждански закон. Нямам представа защо народни представители комбинират гражданско и наказателно право, като въвеждат регистър за извършители на сексуално насилие в Закон за защита от домашно насилие. Безспорно е, че огромен брой от извършителите на сексуално насилие са от семейството и близкия семеен кръг, но все пак сред извършителите на сексуално насилие има и напълно външни хора, които са извън кръга на чл. 3 на Закона за защита от домашно насилие, който казва за кого е този закон."

Снимки: Фондация "Асоциация Анимус", БГНЕС