Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жените и символите на Съединението

Две жени са неразривно свързани в съзнанието на българите с една от най-важните дати в историята ни – Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. И докато в другите освободителни борби дамите сякаш остават на по-заден план, тук Недялка Шилева и Екатерина Каравелова заемат едни от централните места.

"В Съединението двете жени попадат по различен повод, в различни населени места и в различно време, но всъщност се познават много добре, защото Екатерина Каравелова, която е от Русе, е преподавала на Недялка Шилева в Пловдивската девическа гимназия – разказва Румяна Донева, уредник в Регионалния исторически музей в Пловдив. – Докато Недялка е свързана с подготовката, обявяването и извършването на Съединението, Екатерина изиграва своята роля във втората му част – при неговата защита по време на Сръбско-българската война през есента на 1885 г."

                                                          Екатерина Каравелова


По онова време 25-годишната Екатерина Каравелова е съпруга и секретарка на българския министър-председател Петко Каравелов, който е начело на кабинета в Княжество България по време голямото политическо дело – Съединението на две основни части от българските земи с обща площ 96 345 кв. км и население от 3 150 000 души. "Държавникът в сянка", както наричат Екатерина, се грижи за делата на съпруга си, организира срещи на министрите, общува с консули и представители на чужди държави, обикаля София и не скрива своя плам и вярата, че правдата ще възтържествува и всичко ще се нареди добре за българите.

                                                                Недялка Шилева


Недялка Шилева е годеница на опълченеца от Руско-турската война (1877-1878) Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики, а едва на 18 години ушива и изписва знамето на най-голямата чета, участвала в Съединението – Голямоконарската. Предвожда я нейният чичо Петър Шилев. Младата жена се включва в четата като знаменоска, а по-късно съпровожда главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич из улиците на Пловдив с извадена гола сабя, във файтона, с който го ескортират до с. Голямо Конаре (днес – град Съединение).  

                                                                     Знамето


"Знамето е направено от 3 метра зелена коприна. Първоначално комитетските дейци от Голямо Конаре го дават на българския възрожденски художник и революционер Георги Данчов – Зографина, а той в своето ателие в Пловдив рисува изправен лъв с корона на главата, стъпил върху символите на Османската империя – полумесец и звезда – продължава Румяна Донева в интервю за Радио България. – Това лъвче обаче им се струва "постно" и когато го дават на Недялка Шилева, за да ушие плата като знаме, я помолват да напише някакви патриотични слова. 


Тя разкрасява подобаващо знамето, като с блажна боя изписва думите "Съединение на България", годината 1885, "Свобода или смърт", стиховете на Любен Каравелов "Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята", "Свободата не ще екзарх, иска Караджата" и др. Днес оригиналът на знамето се пази в РИМ-Пловдив."

                                               Литографията на Николай Павлович


През 1886 г. българският художник Николай Павлович създава литографията "Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.". Централно място заемат фигурите на две жени, с венци на главите, загърнати с обща царска мантия. И макар че някои виждат в образите именно Недялка Шилева и Екатерина Каравелова, документи опровергават тази теория:

"Запазена е черновата на авторецензията на Николай Павлович, в която той разяснява, какво точно е вложил в създаването на тази литография – казва Румяна Донева и цитира част от нея: – "Представил съм цяло българско посредством три млади женски фигури – три сестри: България, Тракия и Македония, от които България и Тракия са разположени на преден план, стъпили победоносно върху раздраното неприятелско сръбско знаме. Македония, като не съучастница в събитията, е представена по-надалеч, обезоръжена, седяща върху голите камъни, тъжно наведена и окована с вериги за скалите. Над главата ѝ виси турското знаме, знак все още за нейното робуване". И тъй като имената Тракия, България и Македония са в женски род – обяснява събеседничката ни – е нормално да бъдат представени като жени, и няма никаква връзка, дори и визуална прилика с Недялка Шилева и Екатерина Каравелова."

Вижте още:

Снимки: РИМ – Пловдив, historymuseum.org, nationallibrary.bg


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Свети Димитър Солунски – духовният покровител на Видин

На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..

публикувано на 26.10.24 в 04:45
Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50