Спекулациите с българския език и неговото изучаване в училище са вредни и опасни – това гласи позицията на Министерството на образованието и науката по повод редица коментари в публичното пространство. Има действащ стандарт за обучението на българския книжовен език, който се спазва стриктно и последователно, уверяват от ведомството като призовават политиците да не спекулират с подобни теми и да не заблуждават обществото, като създават страх и омраза.

В позицията си МОН категорично подчертава, че разширяване на дефинирането на българския език като чужд в образователната система е немислимо и в никакъв момент обсъждане за преподаването на български език като чужд или чрез друг език не е стояло на дневен ред.

Припомня се, че в действащия стандарт за обучението на българския книжовен език от близо едно десетилетие е дефиниран редът само  “за обучение на български език като чужд за децата и учениците мигранти и на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила”.

От позицията става ясно още, че в Министерството са сформирани пет работни групи по приоритетни области за развитие и промени в българското образование. В тях е включено максимално широко представителство - синдикални и работодателски организации, университетски преподаватели, външни експерти, служители на институцията и др. Общият брой на участниците в тях е над 200 души. Основната цел е в широк формат да се коментират всички предложения и да се обсъдят най-добрите решения още преди да се предложат за обществено обсъждане.

Три са основните целеви групи, които се нуждаят от допълнителна подкрепа при изучаването на българския език – децата от традиционните малцинства, децата на мигранти и граждани на други държави, както и децата на български граждани, които са живели в чужбина, след което семействата се завръщат тук.Това обясни в интервю за БНР Деян Колев от "Амалипе" по повод възникналите опасения за изучаването на българският език като чужд от деца, за които той не е майчин език.

"В работната група никой от МОН не е поставял въпроса българският език да се изучава като чужд език. Водещо мнение на всички, които се занимават с училищно образование е, че е нужна допълнителна езикова подкрепа, допълнителни часове, занимания по интереси, така че децата от традиционните малцинства да научават добре български език, без допълнително да ги отделяме, да ги сегрегираме."

• Деян Колев, "Амалипе": Никой от МОН не е поставял въпроса българският език да се изучава като чужд