На 2 септември се навърши една година от водното бедствие, което сполетя карловските села Богдан, Каравелово и Слатина. Доста от пострадалите все още не могат да влязат в домовете си. Влагата е голяма и хората живеят във фургони. Преди дни общинският съветник в Карлово Светлозар Янков отбеляза, че инфраструктурата е в лошо състояние, а щетите от голямото наводнение се поправят бавно. По думите му, с около 10 милиона лева, преведени за община Карлово от държавата, няма как да се покрият възстановителните дейности. Има унищожени мостове, непроходими пътища, а най-важно е доброто укрепване на речните корита, което е също е скъпа дейност.

Добрата новина е, че част от домовете на хората вече са възстановени, изцяло с труда и средствата, дарени от стотиците доброволци, които се притекоха на помощ на пострадалите още в първите часове след наводнението. Това даде надежда на местните жители, че с толкова много човешка подкрепа и съпричастност, лека-полека ще успеят да се върнат към предишния живот.

В деня на голямото бедствие миналата година, Георги Димов от с. Столетово губи във водите на придошлата река Стряма цялото си имущество. Стихията отнася басейните с риба, където той развива спортен риболов за въдичари и туристи от цяла България. Дори самият той едва се спасява от наводнението, като се налага да бъде евакуиран с хеликоптер от двуетажна постройка, в близост до рибарника. 

Днес споменът за ужаса от преживяното за Георги, а и за стотиците жители на засегнатите села вече избледнява и на негово място изпъква голямата съпричастност и човешка подкрепа от страна на напълно непознати хора, дошли на място, за да помагат. Георги Димов казва, че и до днес с него се свързват напълно непознати хора от други градове, които искат да помогнат. Със сълзи на очи той разказва, че всяка стихия е безсилна пред сплотените усилия на доброволците, които искат да помогнат на изпаднали в беда хора като него:

„Ние помощ от общината и от държавата не сме търсили, затова не мога нищо да кажа по този въпрос, но поне от администрацията можеше да дойдат и да ни видят, да попитат как сме, но нямаше никаква реакция от страна на държавата. Сега единственото, което мисля да поискам от институциите е да изчистят коритото на р. Стряма, защото е затлачено от години, защото при един следващ порой бедите за селата по поречието ще бъдат по-малки. Повече от половината от реката тече извън коритото си. Иначе на помощ при мен дойдоха толкова много хора, че ако не бяха те, ние нямаше да можем да се справим. Щетите при нас бяха тотални, нищо от оборудването и от езерата с риба не беше останало. Само къщата стърчеше. 

После тръгнахме от нулата. А този обект за спортен риболов беше сбъдната мечта за нас, да отворим врати за любителите на риболова и за туристите, да направям място за отдих и разходка сред природата. Имахме и много птици и животни, които се разхождаха на свобода около водоемите. Бедствието се опита да ни отнеме всичко, но толкова много хора помогнаха, че сега възстановихме мястото вече на 50%. Напълно непознати ни предлагаха и физическа и финансова и всякаква помощ, ако не бяха те, ние щяхме да бъдем отчаяни. Видях как всичко може да се оправи и то бързо, стига хората да са заедно и да си помагат. Това ме накара да вярвам в доброто и че всичко, което правя си заслужава. В мислите ми са само хората, които и сега продължават да помагат, нищо че е минала вече година. От София ми се обади възрастна жена, която настояваше да ми изпрати пари от своята пенсия. Това наистина ме трогна до сълзи. Сега датата на това бедствие при нас се превръща даже в празник. Искаме всяка година да е така – на 2 септември при нас да се връщат хората, които ни помогнаха, да бъдем заедно и да си спомняме за това колко е важно да сме сплотени и да си помагаме“.

След бедствието през септември 2022 г., повече от 15 доброволни формирования на Националната асоциация на доброволците в България веднага тръгват към засегнатите села. Положени са стотици хиляди часове доброволен труд, за да може да се отводнят приземните етажи и да се почистят от речни наноси дворовете на хората. Редом с физическия труд започва и дарителска кампания, само от Националната асоциация на доброволците успяват да съберат сума в размер на 200 хил. лв. в помощ на пострадалите.

„Ние изградихме чисто човешка, сантиментална връзка с хората, на които помагахме. Нощуваше се в къщите на хората, завързаха се много приятелства, създаде се трайна връзка с чисто човешки взаимоотношения.“ – спомня си Ясен Цветков, председател на  Националната асоциация на доброволците в България:

„Всеки очаква от държавата да свърши цялата работа, но и нашата държава, както и други, има много несъвършенства – отбелязва Ясен Цветков. – Има какво да се желае, но трябва и да си признаем, че няма държавна система и административен апарат в света, който да може да се справи с такива мащабни бедствия. Неслучайно, в световен мащаб се развива именно доброволчеството, за помощ в критични ситуации. В много европейски държави този тип доброволчество на практика е част от институциите. А това, че България има леко изоставане в развитието на сектора не означава, че и у нас доброволците не играят важна роля. По-скоро трябва да съсредоточим усилията си като граждани и институции в това, да подобрим средата и да насърчаваме хората да стават доброволци, да са подготвени, за да може когато настъпи такова критично събитие, просто да отидем и да свършим каквото можем на място“.

Снимки: личен архив, БГНЕС