Днес е Ден на Национален траур, в памет на четирите жертви от голямото наводнение на Южното Черноморие от 5 септември. Водната стихия отне живота на четирима души - двама мъже и две жени. Сред загиналите са председателят на районният съд в Царево съдия Мария Москова и нейната дъщеря ветеринарният лекар Даниела Йорданова. Те, заедно с още един мъж, бяха повлечени от високата вълна при опит да преминат мост, който пропадна под автомобила им. От морето беше извадено и тялото на четвъртата жертва – пешеходец, попаднал на неподходящото място, в неподходящо време.

През днешния ден знамената на всички национални институции са свалени наполовина.

Водата вече се оттегли, но в засегнатия район хората продължават да се борят, за да спасят и малкото оцеляло имущество. Те посочват, че е нужна още тежка техника и работна ръка, за да се разчистят дърветата и наносите, влачени от пороя. Помощ идва от властта и от доброволците, които обаче се натъкват да много административни неуредици. В засегнатите селища Царево, Резово, Кости и др. хората остават без питейна вода, стихията е разрушила пътища и мостове и това оставя жителите като „откъснати от света“. Само в Царево са повредени 12 мостови съоръжения. На вчерашното си заседание правителството одобри над 63 млн лв. за ремонтно- възстановителни действия и за преодоляването на щетите от бедствието.

Сумата е от резерва по Закона за държавния бюджет за 2023 г.

Вече три дни доброволци на БЧК са в Царево и с. Кости и раздават на хората пакети с трайна храна и такава за директна консумация, както и минерална вода, защото тази от чешмата е негодна за пиене. „Има много добра организация на терен, всяка от институциите помага според своите компетенции, а БЧК е част от единната спасителна мрежа към кризисния щаб в община Царево“ – отбелязва директорът на БЧК Бургас Виолета Радева:

„Основно инфраструктурни са проблемите и в момента се извършва оглед на щетите, но бедстващи хора няма. Тепърва се прави оценка на нуждите, наш екип също остава да работи на терен. Същото правят и службите за социално подпомагане, за да се види с какво трябва неотложно да се помогне. Разговорът, който проведохме с пострадали семейства, показва че предимно уредите и обзавеждането са безвъзвратно унищожени. Готови сме и с екипите за психо-социална подкрепа, за да помогнем там където има необходимост от това. Ще видим какви нужди ще се появят на по-късен етап след бедствието. /един хранителен пакет съдържа 10 артикула, консервирани храни, тестени изделия, брашно и др./ 

Стойността на помощта ще се определи на по-късен етап. Непрекъснато съветваме хората да не пият водата, защото това крие риск за здравето им. Щетите са както за местните жители, така и за туристите. Колите им са отнесени от пороя, караваните на къмпингуващите също са в морето, но за тези технически проблеми работят другите служби. Хората споделят, че самото бедствие е било много тежко и страшно, но се радват, че са оцелели, защото имаше и жертви. Това е тяхната философия- имуществото ще се възстанови, но животът няма как, когато е загубен.“

При огромните природни бедствия, като наводнението по Южното Черноморие, стихията отнася и убива стотици животни.

Еколозите алармират за умряла риба, прасета, сърни и за много пострадали костенурки.

Освен животни от гората, има загинали и животни от домовете на хората. Става въпрос за крави, кучета и котки, които са се оказали на пътя на приливната вълна, без никакъв шанс за спасение. „Трудно е да се говори в такъв трагичен момент, защото в случая има загинали хора, дори и човек пряко ангажирани със спасяването на животни, става въпрос за ветеринарната лекарка Даниела Йорданова, отдадена на каузата да помага на бездомни котки и кучета“, отбелязва с болка Явор Гечев, който е сред най-активните защитници на животни в България:

„Когато говорим за животни, имаме предвид обикновено две групи – животните – компаньони – котки, кучета, зайчета, които в повечето случаи имат собственици. В тази група са и бездомните. Но за тях проблемът не е така голям, защото са малки и се транспортират по-лесно. За селскостопанските животни обаче нещата са трудни. За навременна евакуация на малка ферма с крави, например, е необходим транспорт и хора, които знаят как да работят с животните. Едно едро животно, изпадне ли в паника, а точно това става при бедствие, има опасност и за хората, ако не знаят как да действат  на момента. По същия начин е сега, както при наводнението в Мизия през 2014г, и тогава имаше много жертви сред животните. Тогава една жена беше отворила фермата си, за да ги настанява. Съвсем сходна е ситуацията и сега, няма никакви мерки за евакуация на животните и това много ме натъжава. 

Проблемът е и в това, че когато хората се евакуират много често оставят животните в домовете си. Дори оставят кучетата завързани, буквално са обречени на смърт. А са нужни само 20 секунди, поне да развържат животните, за да им дадат шанс да се спасят. На централно ниво не се прави абсолютно нищо за животните. Мисля че във всяка ферма и община трябва да има кризисни планове, в които ясно да е разписано какво се прави не само с хората, но и за животните – по какъв начин те се евакуират, как се извозват, къде се настаняват и какво се прави, след като отмине бедствието. Единствените, които са подготвени да работят в условията на бедствие, това са БЧК, службите Пожарна безопасност и защита на населението, а и някои от общините с изградени звена за помощ при бедствия и аварии, но за съжаление у нас те се броят на пръстите на едната ръка“.

Снимки: БТА, БЧК-Бургас, Фондация ANIMAL HOPE VARNA