Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Харалампи Тачев – художникът, който знаеше как да направи от София красива столица

Снимка: архив

Пищни орнаменти, изящество и внимание към детайла – с това се отличават фасадите и вътрешната украса на малкото оцелели до наши дни обществени сгради, строени в началото на миналия век. Всеки жител на София веднага би разпознал емблематичните орнаменти, като например тези върху Градските хали, Централната минерална баня (в едната й част днес се помещава историческият музей на София), Синодалната палата на пл. „Св. Неделя”, мавзолея на княз Александър Батенберг, стъклописите на Столичната библиотека. Общото между тях е че са дело на един талантлив българин – художника Харалампи Тачев. Той е и авторът на герба на София, който до ден днешен е представителният символ на столичния град.

Мавзолеят на княз Александър Батенберг

Макар да е роден в Пловдив, целия си съзнателен живот Харалампи Тачев прекарва и работи в София и дава своя значим принос за облика на българската столица. Художникът твори в характерен архитектурен стил за началото на XX в. „Това е някаква форма на български сецесион, пречупен през съхранените от Средновековието миниатюри, от украсата в ръкописите. От тях той заимства мотиви и затова те са декорирани доста пищно” – разказва пред Радио България Александър Въчков, доктор по изкуствознание и един от малкото изследователи на наследството на Харалампи Тачев:

„Само да спре човек и да се вгледа в детайлите, може да се изуми от многообразието на цветове и форми. Особено характерна е сградата на Централната минерална баня в София, където има изключителни детайли. Интересен факт е, че те са изработени в България, във вече несъществуващата фабрика „Изида”, в близкия до столицата град Елин Пелин. Направени са с много любов и професионализъм от страна на самите работници, и действително е вложено огромно творчество и фантазия в украсата на сградата. 


Там почти няма повтарящ се детайл, въпреки че част от модулите ритмично се редуват върху фасадата. Преди години, когато стартира реставрацията на фасадата на сградата, се оказа почти непреодолим проблемът по възстановяването на някои повредени от времето орнаменти. Технологията вече е изгубена, а фабриката в Елин Пелин днес произвежда фаянсови плочки за бита. Уменията на старите майстори са загубени и няма кой да реставрира такава сложна техника, каквато е майоликата, с която е направена украсата на Банята в София.”


Важно значение има участието на художника в световните изложения от началото на XXв., каквито са тези в Лиеж, Милано, Лондон и Париж. Той присъства дейно в проектирането на павилионите, с които се представя България. В тяхната изработка той влага особено характерни национални елементи, които впечатляват международната публика. Харалампи Тачев е сред пионерите и в хералдиката. На практика, до този момент – началото на новия век, хералдиката е почти непозната на българските художници, а и на чуждите, дошли да работят в България:

„Тачев трябвало да започне от нулата. Първо да направи проучване, а след това да изработи символа на града, който да бъде съобразен със строгите изисквания, формирали се с векове. Може би празникът на столичния град трябва да се обвърже най-вече със създаването на герба на София. Направен е по спешност през 1900 г., когато върви подготовката за участието в Световното изложение в Париж. Градската управа в един момент осъзнава, че столицата няма герб и това е недопустимо за една държава, която върви към своя цивилизационен избор. Тогава направата на герб на София е възложена на младия Харалампи Тачев. Той има вече изяви като хералдик и приложник и за негова чест се справя много добре със задачата, макар тогава да е само на 25 години. Схемата на неговия герб е от 5 елемента, които се вписват в стилизиран щит. После същата схема ще се повтаря под различна форма в гербовете на много други български градове, а произведението му ще послужи като образец за тяхното изработване.”

Харалампи Тачев (1875-1944) и проектът за герба на София от 1900 г.

В Централния държавен архив се пази един изключително интересен проект на Харалампи Тачев, и можем само да съжаляваме, че не той е бил реализиран върху държавния герб на България – казва д-р Александър Въчков. В него Тачев предлага средновековна царска корона, като заимства формата и украсата ѝ от фреската на цар Константин Тих в Боянската църква, където той е изобразен със своята съпруга. „Доста по-изчистено и стилизирано е неговото предложение за държавен герб. То стои много по-съвременно и от наша гледна точка – 100 години по-късно, в сравнение с проекта на неговия най-силен конкурент Стефан Баджов, утвърден през 1930 г. Така че от дистанцията на цял век оценката за творчеството на Харалампи Тачев би трябвало да бъде и в тази посока – категоричен е Александър Въчков. – За съжаление той е много малко изследван автор, има частични, малобройни публикации върху неговото творчество и то само за отделни негови произведения.“

Снимки: visitsofia.bg, sosofia.com, БГНЕС, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Александра Торлакова от Лас Вегас и музите за творческата ѝ душа

Александра Торлакова е новата звезда на българската общност в Лас Вегас. Макар да е едва на 23, и само от две години да живее и работи отвъд Океана, родената в София художничка вече се е вписала в артистичните среди на този американски град...

публикувано на 08.05.24 в 17:20
Проф. Владимир Кефалов

Проф. Кефалов е сред 10-те най-добри специалисти в изучаването на човешкото зрение в САЩ

Името на проф. Владимир Кефалов е в списъка на учените, носители на престижната Бреслерова награда за заслуги в изучаването на човешкото зрение през 2019 г. Най-важните открития на българския физик, който живее и работи в САЩ от близо три..

публикувано на 01.05.24 в 12:15
Дарена Гешева със съпруга си Крикор, също лекар анестезиолог

Дарена Гешева и нейният живот, достоен за приключенски роман

Кнежа, София, ЮАР, Ботсвана и … Асеновград се преплитат в живота на сънародничката ни Дарена Гешева и със сигурност ѝ подаряват безброй спомени, които да разкаже на приятели и посетители в нейното кафене в близкото до Пловдив градче. Мястото вече е..

публикувано на 30.04.24 в 09:25