Още с дебютната си песен "Син талисман" в началото на новото хилядолетие София застана трайно на музикалната ни сцена. Последваха още успешни сингли, два албума, многобройни участия в благотворителни каузи, нови творчески търсения, сред които и дуетът "Земела" с нейната приятелка от детството Виктория Манчева… Но и много болка, която последните години я отвежда в най-тъмните кътчета на нейната душа. До такава степен, че не само не иска да пее, но дори престава изобщо да слуша музика. Последната песен, която записва, е "Пътят към теб" през 2019 г. Спечелвайки битката със зависимостта, днес София отново е тук с нова песен, неслучайно озаглавена "Съдбовно", посветена и подарена на човека до нея. Със "Съдбовно" певицата завършва един многогодишен житейски цикъл, казвайки – днес съм цяла и завършена:

"Моите песни са меланхолични, по-скоро клонящи към тъгата. Така съм се чувствала, или по-скоро съм пяла, когато съм била тъжна и това е начинът да се изразя и така да преодолея болката си. Обаче сега ме вдъхнови любовта. Някак си успях да се събера. Както пея в емблематичната си първа песен – днес пак съм цяла. Аз след 22 години наистина го пея това само за себе си, съпреживявайки абсолютно на клетъчно ниво "Днес пак съм цяла."

"Съдбовно" отново е по музика на Момчил Колев, неговият син Калоян Колев прави аранжимента. Яна Лазарова пише текста, който в пълна степен изразява чувствата на самата София.

Освен че записва нови песни, в момента София учи психология и работи в терапевтичен център за зависими хора. Защото като преминала по този път вече знае, че изход и спасение има. И се чувства длъжна да помага на другите:

"Има много страдащи хора, които се срамуват да говорят за проблема си. И тези стигми, наложени в обществото ни ние трябва да ги изчистваме във времето. Защото това наистина е заболяване и има изход и начин да го преодолеем и да живеем живота си щастливи и свободни. Много ми харесва това – "Дишам можеща". Да дишат можещи!"

Дъждът премина и стана светло,

Открих очите ти и гледам смело.

С теб поемам по път ухаен

И знам – в мечтите ни били сме вечно…