Да не би да е малка Земята

Да не би да сме много децата

Само хората можем да мразим

И едни от други се пазим

И по цвят, и по вяра сами се делим...

Децата са мъдри, не възрастните. Чуйте техните думи, децата нямат закоравели сърца. Ако Бог направи така, че песента на децата звучи всяка минута, ден след ден, във всяко кътче на тази земя, мъдростта ще прогони безумието и милосърдието ще разтопи вледенените чувства.

Имената си даже не знаем

Все по-лесно е да си говорим

Но избираме пак да спорим

Вместо да простим – да нараним...

Децата на Украйна отправят посланието си за мир чрез изкуство. Те пеят, рисуват, пишат стихотворения и вярват, че подобно на откъснатите от сърцето им мелодии, образи, думи, ще настъпи денят, в който от прозорците няма да се разхвърчават стъкла и неканени в стаята ще влизат единствено лъчите на слънцето.

“При нас бомбардираха съседния град – разказва Ивана Демирова, етническа българка, вокален педагог в Българо-украинския център “Медиа” в село Криничное, Болградски район. – Много се надяваме, че децата ни няма да преживеят това. Опитваме се да ги зарадваме, да отвлечем вниманието им към хубавото, към песните. Затова и пеем, и учим дори в бомбоубежището. Не можем да прекъснем заниманията, тъй като не знаем колко още ще продължи тази война. Стараем се да вървим напред.”

Ивана Демирова държи снагата си изправена и чрез личен пример се опитва да подреди поне малко разбъркания свят, в който възпитаниците й вече година и половина се опитват да открият сигурeн кът. В София срещаме малката й ученичка Варя – ведра и усмихната, носителка на голямата награда в песенния конкурс на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

• Мирът в творбите на деца от българските общности зад граница

“Много са талантливи нашите деца”, горда е Ивана Демирова, а петгодишната Варвара Трандафилова отзивчиво запява:

Хайде всички за ръчица да играем ръченица

Раз-два, раз-два-три с крачета ти тропни...

“Харесва ми в България – казва момиченцето. – В българското училище учим празниците. Има много – Баба Марта, Коледа, празника на Кирил и Методий. Когато се върна в Украйна, ще разкажа, че тук горите са красиви. Ние нямаме такива, но имаме море. Надявам се да дойда в България и догодина.”

Варя е само едно от децата, които всяка събота посещават Българо-украинския център “Медиа”. Там на вокално изкуство се обучават и малките певци от група “Карамелки”, които изпращат докосващия призив да спре войната. “Децата идват, майките ги чакат”, разказва Ивана Демирова:

“Акцентираме да вярват в хубавото, защото ако детето е в безкраен стрес, няма да може да работи, да твори, да се развива. Ние трябва да ги успокояваме и да им вдъхваме увереност, а не да влошаваме и без това тежкото им положение. Обясняваме им, че има неща, които изобщо не трябва да виждат. Казваме им също така, че мирът със сигурност ще настъпи, че всички трябва да се надяваме на това, че рано или късно ще постигнем победата и тогава ще дойдат хубави дни за тях.”

А дотогава войната ще нанася рани. Някои телесни ще бъдат изцелени, но едно е сигурно – на всички до един душите им ще останат поразени. Как обаче се лекуват невидимите рани?

Хора, чуйте ни, молим, без войни

Спрете, запазете ни

Майки в сълзи и деца сами, кой позволи?

Това ще го правим ли?

За малко ще станем ли добри?

Преди година – няколко месеца след избухването на войната, десетокласничката Аделина Христова от общността на бесарабските българи в Болград сподели пред Радио България:

“Много ми е болно за моята майка Украйна. Всеки момент за нас може да бъде последен. Ние не знаем какво ни чака, затова просто живеем – колкото животът ни дава, толкова се радваме.”

• България и мирът в очите на децата ни зад граница

Година по-късно пожеланията към децата на Украйна са все същите.

“Искаме нашите деца да имат щастливо детство и щастливо бъдеще и с колегите правим всичко, което зависи от нас – казва Ивана Демирова. – Искаме да запомнят детските си години с хубаво, защото това, което се случва днес, ще им остане за цял живот. Искаме да пеят, да се радват, да танцуват, да се усмихват, но също да се развиват и да се реализират в тези толкова тежки дни.”

Едно петгодишно момиченце мечтае догодина да се завърне в България, за да изпее нова песен.

Нека да си подадем ръцете

Нека пазим мира като цвете

Нека на непознат се усмихнем

Не да мразим, а да обикнем

Нека вместо да вземем, да си дадем

Всички сме деца на една Земя...

Вижте още:

• Вопъл за мир – българчета от цял свят изразяват своята гледна точка към днешния ден