Православните християни отправят днес взор към образа на Св. Димитър Мироточиви с вяра в неговото небесно застъпничество. На 26 октомври църквата почита родения в Солун великомъченик. Името на св. Димитър е свързано с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври – храмовия празник на построената от тях църква „Св. Димитър“.
С помощта на светеца, борбата за независимост имала успешен край – през пролетта на 1187 г., византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България, с което започнала историята на Второто българско царство. Почитта към Св. Димитър Солунски е разпространена широко на Балканите, а в България множество храмове носят името на светеца, изобразяван в иконите като воин на червен кон, пронизващ с копието си военачалника Лий, който погубвал вярващите в Христа.
Църквата „Св. Димитър“, в скътаното сред южните склонове на Пирин село Тешово, посреща вярващите за празника със сияещи стенописи, след продължителна реставрация и консервация.
Храмовият комплекс е строен в периода 1843-44 година на мястото на по-стар православен храм, съществувал вероятно от VIII-IX век. Освещаването на църквата се състояло на Димитровден през 1871 г. и до днес празникът е най-важното събитие в живота на селото.
Църквата „Св. Димитър“ е трикорабна псевдобазилика с полукръгла абсида. Изграденият купол визуално увеличава вътрешното пространство и навлизащата в него светлина, а акустиката на храма е забележителна.
Пищните стенописи са интересни като рисунък и сюжет – освен традиционните библейски сцени, те възкресяват исторически спомени за някогашното величие на България. Дело са на зографа Мино и двамата му синове Марко и Теофил от рода Бундовци от с. Каракьой (днешна Гърция).
Монументалният иконостас е в три реда – царски, празничен и пророчески. Дърворезбата впечатлява с ювелирни фигури и плетеници, майсторски издялани от орехово дърво. Вградените икони са с изключителна художествена стойност – голяма част от тях са дело на Димитър Молеров-Молера, виден представител на Банската художествена школа.
Великолепният храм изиграва решаваща роля за съхранението на духовността в Тешово. И макар селото да се намира в едно от най-отдалечените кътчета на България, а живеещите днес там 100-тина тешовлии да са на преклонна възраст, църквата се радва на огромно внимание и грижа.
Всяка година на 26 октомври Димитровден събира на мегдана гости от целия Югозападен край на България, но и от по-далечни кътчета на страната, дори от съседна Гърция. Според легендата, който е болен и нощува в храма преди празника, бива излекуван от Св. Димитър, а поверието е съхранено и до днес.
Вижте още:
Редактор: Елена Каркаланова
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при римския император Луций Септимий Север (196-210 г.) в гр. Магнезия (дн. Магнисия) в Тесалия) където..
Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в любовта си към Бога градче, в най-северната част на Черноморието ни. За Шабла и жителите му това е..
Светият синод на Българската православна църква единодушно с 14 гласа избра сегашният ректор на Духовната семинария в София за предстоятел на Видинска епархия. Постът бе овакантен след избора през 2024 г. на митрополит Данийл за патриарх. Кандидатите за..
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при..
Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в..
На 9 февруари Православната църква чества свети мъченик Никифор Антиохийски. През третото столетие настанало голямо гонение срещу..