Местните избори, приключили преди дни в България, показаха нови, на места шокиращи, нива на апатия по отношение на основния инструмент, с който гражданите могат да повлияят на политическите процеси в страната – правото им да гласуват според своите убеждения.

И макар в малките населени места гражданите да проявиха по-голяма ангажираност с избирателния процес, симптоматични са резултатите от балотажа в  големите градове – в София гласуваха 34.64% от имащите право на вот, в Пловдив – гласуваха едва 24.22%, а във Варна – 30.65%. Така избраните градоначалници се ползват с подкрепата на половината от една твърде малка част от населението, което ги прави уязвими при налагането на политики и вземането на решения.

Според политолога доц. Стойчо Стойчев ниската избирателна активност – 44.94% на първия тур и 36.87% на балотажа, според данните на ЦИК, се дължи на поляризацията на обществото, която все още не е достигнала своя пик, но е на по-високи нива спрямо предходните местни избори през 2019 г.:

"Тя доведе до тотално противопоставяне на две взаимно изключващи се алтернативи и до отвращение на всички останали гласоподаватели, които са по-умерени. Прекият ефект от това е изключително ниската избирателна активност. Независимо от това, че Васил Терзиев ще бъде 4 години кмет на София, той е избран от около половината от отишлите да гласуват изобщо. В другите градове също има подобна конфигурация. Поляризацията е налице. Ще бъде трудно на самите избрани кандидати да изграждат доверието в себе си като кмет на всички граждани."

• Смяна в управлението на два от трите най-големи града в България

Извод от ниската избирателна активност, смята Стойчев, би трябвало да си направят народните представители, тъй като именно от тях зависи да възстановят доверието в изборния процес – да престанат да се занимават с Изборния кодекс.

"Ако всяка предизборна кампания преминава под знака на промяна в технологията или на правилата в последния момент, няма как да очакваме, че голяма част от имащите право на глас няма да се съмняват, че резултатът ще бъде функция именно на тези промени. Колкото по-малко се променя една технология на гласуване, толкова по-добре."

Изборите, освен отговорност на гражданите, са отговорност и на политиците – посочи в интервю за БНР и проф. Десислава Бошнакова, ръководител на Департамент "Масови комуникации" в НБУ.

"Всяка една кампания на политик трябва да е кампания преди всичко за това хората да гласуват и чак след това да гласуват за него. Поне аз не усетих кампания в тази насока. Другото нещо – имам чувството, че от години всички целенасочено работят, за да убият и малкото доверие, което българинът има в институциите. Убиха дори и малкото желание у хората да отидат да гласуват."

Според нея опитът да бъде подценена интелигентността на избирателя винаги е бил наказван от него.

Причините за ниската избирателна активност и големия брой избиратели, останали нямо мнозинство на тези избори, анализира и психологът д-р Пламен Димитров. Със своя дългогодишен опит у нас и в чужбина, свързан със стимулирането на активното, компетентно, информирано и постоянно гражданско участие в изборния процес, д-р Димитров прави подобни изследвания у нас още от първите демократични избори в началото на 90-те години на миналия век:

"Появата на термина "нямо мнозинство" дължим на САЩ, но в България то е знак за онемяването от реалността, с която гражданите се сблъскват, оглеждайки пейзажа на политическата ни практика – убеден е д-р Димитров. – Това, което ни впечатли при последното изследване е, че се хронифицират тенденции, които ни пречат да оценим легитимността на избраните и колко утешително-героични може да са техните истории за това как са дошли на власт оттук нататък."

Според Пламен Димитров изборът на гражданите е свързан не само с пускането на бюлетината в урната, а и с неучастието в изборите – т.нар. пасивна съпротива, нежеланието да подкрепиш една система, която не дава онова, което очакваш от нея.

Неучастието на избори също е част от политическия живот – заяви и социалният психолог доц. Николай Димитров, но посочи една важна разлика между онова, което го предизвиква у нас и по света:

"В нормалните политически системи този акт се възприема като начин да покажеш на участниците в избора, че се въздържаш, защото изходът от това гласуване не е от особено значение за теб. Това е особено актуално за демокрациите, в които има традиции. В тях се следват едни политики на местно ниво, които са изцяло ангажирани с добруването на хората по места. В България наблюдаваме това, че избирателят не вижда пряката полза за самия него, която ще му донесе гласуването. Онова, с което то ще помогне на малкия човек – отбеляза Димитров и допълни, че "големите хора" нямат проблеми с разкопаните улици и липсата на тротоари. Те живеят в "златни гета“, където всичко е уредено и те нямат нужда от това някой да работи за подобряването на бита им, както има малкият човек. 

Доцент Димитров коментира и причината този път кампанията за местните избори да не предизвика чак такъв интерес от страна на избирателите:

"Беше скучна и вяла. През цялото време имаше съмнение, че мачът е свирен. Известно доказателство в тази посока беше изборът на ГЕРБ на техния кандидат за кмет на София, което събуди съмнението, че ключовият играч в столицата се отказва в името на някакви други цели. През следващите месеци предстои да разберем какво е било "продадено“ чрез него."

Съставил: Йоан Колев

Снимки: Илияна Димитрова, БГНЕС, БТА, Ани Петрова - БНР