След Балканската и Междусъюзническата войни много бежанци от Егейска Македония напускат родните си места и се насочват към свободна България. Голяма част се установяват в Гоцеделчевско, а едно от селата с преселници е Копривлен, скътано в подножието на източните склонове на Пирин, на 500 м надморска височина. Второто десетилетие на  миналия век в него заживяват хора от около 20 населени места, които се намират на територията на днешна Гърция. Избират го, тъй като земята наоколо е плодородна, а и се намира на основния път, свързващ Гоце Делчев (на 7 километра от населеното място) с гръцкия град Драма.

Една от първите задачи на хората била да изградят училище и свой храм. За целта през 1921 година използват сграда на бивше турско кафене – едната му стая е превърната в училище, а другата в молитвен дом. Той продължава да работи чак до 1996 година, когато отваря врати манастирът "Свети Георги", разположен на две километра от селото.

"Традицията си продължава оттогава и богомолци все още идват в храма, защото имат нужда от духовна подкрепа. Времената се менят, обаче вярата си остава една и съща" – обясни преди време отец Атанас Златев, в документален филм на БНТ за селото.

Днес в Копривлен живеят над 1200 души, и макар да е сред многолюдните в района, то също страда от основния проблем на подобни селища у нас – малкия брой хора в трудоспособна възраст. Раждаемостта е твърде ниска – тази година в селото се е родило само едно дете:

"Заради липсата на работни места, младите хора до 30-годишна възраст се изнесоха и живеят в София, Пловдив, Варна, а много деца заминаха да работят и в чужбина – споделя в интервю за БНР секретарят на читалище "Възраждане 1927" Мария Чорлева, но не скрива и добрата новина – Радващ е фактът, че миналата година в селото се завърнаха 2-3 семейства с техните деца. Ако доскоро в Копривлен имаше 20-30 къщи, които се продават, то заради близостта с град Гоце Делчев, такива вече няма."

Освен в града, работа може да се намери и в съседното село Ново Лески, където отвори врати предприятие за хартиени опаковки. Мария се надява това да мотивира повече млади хора да видят перспектива в региона и да останат в село Копривлен:

"В България заплащането е най-добро в големите градове и в София, но от живота, който съм изживяла досега, все си мисля, че и там парите не са особено много, защото ако трябва да дадеш 1000 лева за наем, по-добре да живееш в къщата на родителите си в по-малкия град или село. Да не говорим, че и за детска градина и училище е много трудно."

Граничният пункт "Илинден – Ексохи" е едва на 12 километра от Копривлен. Откакто бе официално открит през 2005 г. районът се оживи, хората често прескачат границата – по работа, на пазар или да отдъхват на Бяло море, а сравнението между населените места в двете съседни държави е неизбежно. "В гръцките села също липсват работни места и много от младите хора в тях също търсят работа в Драма, Солун, Кавала"  – споделя наблюденията си Мария. Според нея централизирането на повечето услуги и възможности за работа в големите градове е неправилна държавна политика, която обрича селата.

"Нашите села са тъжни, защото има много обезлюдени къщи. Хората са възрастни и си отиват, а техните наследници не са тук. Имотите обрастват в бурени и няма кой да ги поддържа и на това се дължи тяхната неприветливост. Аз и да искам да направя нещо, сама не мога. Освен младите имаме и хора, които са в предпенсионна възраст, които също не искат да се върнат, за да натрупат годините и да вземат по-добра пенсия."

Секретарят на читалището обръща внимание и на още една особеност в селото:

"В Копривлен има много хора на 45-50 години, които не са създали семейства. Причините вероятно са различни за всеки, но ако тези хора имат семейства с по две деца, ще бъде друго. Уви, не всеки може да намери своя другар в живота."

По повод 100-годишнината от основаването на Копривлен в местното читалище е създаден специален кът, в който стари снимки, предмети и облекла разказват за бита и живота на копривленчани.

Съставил: Йоан Колев (по материал на Валери Леков БНР - "Хр. Ботев")