Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Родителите на всяко четвърто българче работят в чужбина

Децата на родните емигрантите, останали у нас, се нуждаят от специализирана подкрепа

Снимка: Facebook /Петър Витанов

Всяко четвърто българче расте без родителите си, защото те работят в чужбина. Притеснителните данни изнесе евродепутатът Петър Витанов при участието в конференция "Социалните последици от европейската мобилност - децата оставени у дома". Витанов се позова на данни от БАН, според които проблемът е още по-тежък в някои региони, сред които е и Северозападна България. Там до 60% от непълнолетните са оставени на грижите на баби, дядовци, роднини или дори съседи, докато родителите им са на гурбет.

Евродепутатът посочи, че тези деца са изправени пред редица рискове, както свързани с поведението им докато растат, така и с бъдещата им мотивация като възрастни. Необходимите мерки са ясни, но реализацията им е съвсем друг въпрос, коментира Петър Витанов пред БНР-Видин:

Петър Витанов

"Има цели региони, в които тези деца са над 50%. Безспорно е, че бабите и дядовците най-много обичат внуците си, но едва ли те могат да отговорят на изискванията, които децата имат. По данни на специалисти, този феномен води до влошаване на състоянието на децата в много аспекти. Първо, те се справят по-зле в училище. Немалък процент от тях посещават детска педагогическа стая, по-чести са случаите на злоупотреби с алкохол и опиати. Част от тези деца са материално обезпечени, тъй като техните родители живеят далеч. Средствата обаче няма как да компенсират останалите липси, които тези деца имат. Това кара порасналите деца да не искат да се реализират на пазара на труда и е една от причините в България, голям процент от младите до 25 години, нито да работят, нито да учат."

Като най-беден регион в Европейския съюз Северозападна България е сред онези, в които този проблем е най-видим. Сред най-логичните мерки за преодоляването му, е да се подобри благосъстоянието на хората.

"Има данни, че ако средното възнаграждение в България представлява около 70% от средноевропейското, то миграцията ще бъде преустановена по естествен път. Тези 30% хората ги пренебрегват, за да могат да са си по родните места и с близките си. Ние още сме на 55% от средноевропейските доходи, така че просто трябва да засилим процеса на конвергенция и на наваксване", отбеляза Петър Витанов и допълни, че това е лесно да се каже, но трудно да се направи.

Изход от ситуацията има, смята евродепутатът, но решението на проблема е в ръцете на държавата – трябва да насърчи икономическата активност в определени региони. Дали това ще е с отстъпки от данъци, осигуряване на жилища, друг тип материални стимули или осигуряване на адекватни социални условия е въпрос на преценка.

Знаем, че всяко четвърто дете се намира в ситуация да бъде отглеждано от роднини, вместо от родителите си, но няма ясни данни кои са тези деца и къде са, за да може към тях да се насочи необходимата подкрепа, коментира Пламена Николова, експерт в Националната мрежа за децата.

Пламена Николова

"Така наречените евросираци - децата на родители, работещи в чужбина, са все по-голяма и в същото време анонимна група от деца, които не попадат в стандартните определения за "деца в риск" или за деца, които имат нужда от специфична подкрепа, но те са именно такива. Тези деца много често имат разнообразни проблеми" – посочи експертът, и посочи конкретно затруднение, свързано със здравната грижа за тези деца:

„Поради недобре артикулираната и недобре изработената система, се оказва, че ако пожелаят да предадат попечителството на дете на друг роднина, родителите буквално трябва да се откажат от собствените си родителски права, което плаши хората. Заради тази особеност, както и сложната и тромава система, много често децата остават без здравни грижи. При едно по-сериозно заболяване те нямат реално представителство на техните родители, а възрастният не може да даде разрешението, необходимо за тяхното лечение. Така то започва на много късен етап, когато проблемите придобият наистина спешен характер", обясни Пламена Николова.

"Когато родителите заминат зад граница, те напускат семейната среда. Отсъствието на майката и бащата се преживява и разбира от детето в по-ниска възраст, като разпадане, рухване на семейството“ – отбеляза и психологът Кирил Кунчев:

Кирил Кунчев

"То е шок с редица отрицателни последици. Критерии за състоянието на детето са емоционалните и поведенческите му реакции, затова от момента, в който родителите заминат, подрастващите трябва да бъдат наблюдавани, както от роднините им, така и от институциите, работещи с деца – коментира психологът. – Признаците за наличие на проблем могат да бъдат - влошена успеваемост, чести отсъствия от училище, трудности при общуването в групи от връстници, конфликти при общуване с възрастни, включително лицата, които се грижат за детето, прояви на агресия или автоагресия, социална изолация и отчуждение, консумация на алкохол и тютюн, включване в групи с асоциални прояви. Възможни са и скрити последствия, като трудности при формиране на идентичност, неадекватна самооценка, чувство на самота, наличие на нереалистични стремежи за бъдещето.“

Психологът препоръчва ако родителите планират пътуване за кратък или дълъг период, да се консултират с експерт, който да помогне на детето да преодолее травмата и да намали произлизащите от подобна житейска промяна проблеми.

Автор: Теодора Макавеева, БНР-Видин 

Снимки: Facebook /Петър Витанов, Пресофис Петър Витанов, Националната мрежа за децата, Светлана Стоенелова (БНР Видин)

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Президентът и папата призоваха за спиране на кръвопролитията в Газа и Украйна

Президентът Румен Радев и водена от него българска делегация са на посещение във Ватикана, където те бяха приети на аудиенция от Негово Светейшество папа Франциск. Президентът и папа Франциск са се обединили около мнението, че най-голямото..

публикувано на 23.05.24 в 15:09
Костенурка на разходка в Осоговската планина

Отбелязваме Световния ден на костенурката

На 23 май отбелязваме Световния ден на костенурката – най-застрашената група гръбначни животни на земята. В България живеят само два от общо 58 вида сухоземни костенурки . Те са защитени от Закона за биологичното разнообразие и търговията с тях,..

публикувано на 23.05.24 в 12:59

За какво служи и кой се нуждае от Виза тип А?

В серия от материали ще ви разкажем за визите, които са необходими за престой и транзит през България , както и гражданите на кои страни се нуждаят от тях. Както е известно, от 31 март 2024 г. България е част от Шенгенското пространство по въздух и..

публикувано на 23.05.24 в 09:45