Оказва се, че в превод от санскрит Saya означава сянка, образ на нашето фино тяло. Примитивната кройка дава основание да се вярва, че саята е много стар тип дреха, създадена в древността. Престилката е в два цвята - червен или оранжев. Но тези цветове не са случайни, защото са служели като своеобразен щит на определени енергийни центрове, които съответстват на тези цветове. И още:
"Пафтите също защитават енергийни полета, както и огърлеча (горната част на сукмана) във формата на две ръце, приближени една към друга. Това е символ на сътворението, защото обгражда сърцето, където е седалището на духа. На челото са поставяли златен пендар, който също има символика. На главата невестите са носели рози, което означавало, че са готови да встъпят в брак. Всичко това е било предавано от поколение на поколение и хората дори не са се запитвали защо е така, в т.ч. и символите какво означават. Защото са вярвали много в това, което им предават предците" – казва Мадлен Божилова Амин в интервю на БНР-Благоевград.
Отнема й 4 години и много усилия, докато усвои всички техники при създаване на автентичната кюстендилска носия. В нея предците ни са вплитали нишки от истинско злато, сребро и коприна. Най-трудната част била изработката на златното чорбаджийско бикме (вид филигран). Наложило се да занесе малко парченце от стара сърма в лаборатория, за да й кажат точно какво съдържа:
"И се оказва, че в сърцевината има нишка от памук и от коприна, около която спираловидно е завита сребърна нишка и това е сребърната сърма. Тази сребърна сърма е била топната в златна баня 24 карата. Някои от гайтаните са от косми на коза. За булките са правели и чорапи от козя козина. Подарявали им ги в деня на сватбата и те трябвало, когато влязат за първи път в новата къща, да си ги обуят – това предпазвало от лоши очи" – разказва Мадлен Божилова Амин.
Носителката на приза "Живо човешко съкровище" твърди, че използва само традиционни материали от миналото. Спомня си как случайно й донесли яйца от копринени гъсеници и така започнала да отглежда копринени пашкули. "Тук, в планината имам познати, които пък отглеждат овце, дават ми кожи, след това те се перат, развлачват, преде се и от тях се правят гайтани и се тъче престилка на хоризонтален стан" – обяснява Мадлен.
"Започнаха клиенти да ми носят и други носии за изработка – в момента правя македонска. И сега вече ми се иска да предам цялото това наследство и на други хора. За целта имам идея да организирам обучение няколко пъти в годината, като наема една старинна къща и там да обучавам хората как се отглеждат буби, как се преде и чепка вълна, как се правят ръчни гайтани, в т.ч. и копринените гайтани, които отдавна не се произвеждат", разкрива своята мечта Мадлен Божилова Амин.
Тази година българката участва и в международен фестивал на занаятите в Узбекистан, където гордо развя българския трикольор и представи кюстендилската народна носия.
Вижте още :
Текст : Венета Николова /по интервю на Ваня Бахчиванова от БНР – Благоевград/
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и..
"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така" , убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален..
Разказът за село Гостиля е едновременно пътуване във времето и среща с една малка католическа общност, успяла въпреки превратностите на историята, да запази своята идентичност и вяра. Селото се намира в Северозападна България и е един от..
Разкъсана облачност