Френско-мароканската писателка Лейла Слимани гостува на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Тя е сред най-известните писатели и романисти във Франция и франкофонските страни, лауреат на наградата "Гонкур" за романа си "Нежна песен". През 2023 г. писателката оглавява журито на международната награда "Букър", чийто лауреат е Георги Господинов с романа си "Времеубежище" в превод на Анджела Родел.
Автор е на редица произведения, пожънали голям успех, като например току-що преведената на български "Уханието на цветя в нощта", разказ за безсънна нощ в Пунта дела Догана във Венеция сред художествените колекции на фондация "Пино", където в спомена и съзерцанието се разгръща междинен свят между Изтока и Запада. Това е третата преведена на български книга на Слимани след "В градината на змея" – история на ненаситно, подчинено на нагоните тяло, и "Нежна песен" – разказ за затягащата се клопка на взаимната зависимост, която накрая се превръща в трагедия.
За Лейла Слимани писането е мистерия, възможна единствено в тъмнината и самотата, но също така огледало, в което показва на обществото собствения ме образ. В интервю за Радио България писателката обяснява къде е границата между литературата и политическото:
"Литературата според мен говори за отношението ни с другите, за това какво е да живееш в общество, така че неизбежно се отнася към политиката. Дори когато говорим за семейството – то е политическо пространство. Малко са областите от живота, които не са политически и понеже литературата обхваща целия човешки живот, няма как и тя да не е политическа."
Литературата дава власт. Тя според Лейла Слимани може да бъде подривен, политически или също така феминистки акт – четящата жена има тайни, не знаем за какво мисли. Четящата жена вече не е съпруга и майка, затворена в границите на домашното.
"Литературата дава смисъл, връща ни към форма на самотата – казва Лейла Слимани. – Когато четем се затваряме в себе си. Имаме вътрешен живот, а той е много важен. Литературата отваря нови хоризонти. Вече не съществува само реалното, възниква нова действителност, която става възможна чрез книгите."
Какви са били първите ѝ впечатления от романа "Времеубежище" на Георги Господинов, на когото присъжда наградата "Букър"?
"Прочетох го на практика на един дъх, за един ден. В този роман се почувствах уютно, защото препраща към свят, който познавам и обичам, към мои любими автори. Стори ми се едновременно много смешен и изключително меланхоличен. Много ме затрогна."
Подобно на Георги Господинов, Лейла Слимани идва от "периферна", поне в евроцентристките ни представи, култура, макар да пише на един от най-разпространените езици и да е носител на най-престижната френска награда за литература. Доколко обаче можем все още да говорим за център и периферия, когато става въпрос за литературата?
"Струва ми се, че това е било така преди 50 години, но все по-малко отговаря на действителността. Днес светът се разширява. Чуват се нови гласове било от Африка, от централна Европа или от Азия и това е нещо хубаво."
Сюжетът на наградения с "Гонкур" "Нежна песен", история на "съвършената" бавачка, която убива поверените ѝ деца, където се преплитат властови отношения между хора от различни класи и светове, всъщност е вдъхновена от истинска история, но съдържа и автобиографични елементи – писателката споделя за собствената си бавачка, когато, като дете, за първи път осъзнава доминиращата си позиция. Как обаче реалността прониква в литературата?
"Литературата не идва от нищото, идва от преживяното, от прочетеното, от някой изгледан филм. Не можем да се откъснем от действителността" – обяснява ЛейлаСлимани.
Снимки: БТА
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..