Прочутото сопрано на Албания Рамона Тулумани е един от артистите, с които посрещаме новата 2024 година в уютната атмосфера на Софийската опера, в традиционния Новогодишен гала концерт (29, 30 и 31 декември 2023 г.), билетите за който бяха разпродадени месец по-рано. Рамона обича да пее на софийска сцена, защото цени българската публика, а и е с български корени. Като инженер, прадядо й Георги Лилов е работил с арх. Лазар Парашкеванов при строителството на Софийската опера. Разговаряме с нея в българското посолство в Тирана, където също е чест и желан гост.

„Баба ми е българка. Един ден, на сцената в София вижда един хубав баритон. Това е дядо ми – Рамиз Ковачи, известен оперен певец в Албания, но и в Турция, където живее и където прекарва последните години от живота си. Двамата се женят, ражда се майка ми Райна и идват да живеят в Албания. След това съм се родила аз…“. 

Така започва приказката на Рамона Тулумани. Певицата е родена в Тирана на 5 юли 1985 г. Като дете започва да свири на пиано, след това учи пеене в гимназията по изкуствата, завършва и Академията за изящни изкуства.

„Нашето семейство винаги е било свързано с България“ – продължава да ни разказва Рамона. Баба й много обичала България и все й било мъчно за София. Говорела й винаги на български, разказвала й приказки, пяла й песни. Така и тя се научила да говори и да пее детски песни на български. Питаме я има ли си любима?

„Да, имам. „Зайченцето бяло, цял ден си играло“ (запява)… Това е любима песен. Пяла съм я на моя син, сега я пея и на моята дъщеря.“

Любовта си към оперното изкуство Рамона дължи отново на семейството: „Нали съм се родила в една къща, в която все се говореше за опера. И нямаше как да не се влюбя и аз в нея. Имах и добри учители - дядо ми Рамиз и баща ми Едмонд, също много добър и известен оперен певец. След консерваторията, за да се усъвършенствам, учих в майсторския клас на Райна Кабаиванска в София, посещавах и други такива в Рим, Верона, Модена и във Виена. И после се качих и на голямата сцена – в националната опера в Тирана". 

"Не след дълго се явих и на прослушване в София - продължава Рамона. - И днес съм солист както на Тиранската, така и на Софийската опера. Често се смея с маестро Пламен Карталов, че на сцената в София се чувствам като Мария Калас. Такова уважение чувствам от хората там."

Най-важното за един артист е да пее със сърце и да работи над себе си постоянно – твърди Рамона, която вече е пяла и продължава да концертира в най-големите оперни театри в Европа и Америка. „За да станеш добър певец, трябва много труд и упоритост“ – казва ни тя и споделя спомени от майсторския клас при Райна Кабаиванска в София: „Ценя много Райна Кабаиванска. Казваше ми, че имам хубав глас, голям диапазон и ме съветваше да се пазя. Беше строгавзискателна. Казваше ми – трябва да си по-слаба, много си пълна, с този корем не може да се пее. Е, аз наистина бях много повече от това, което съм днес (смее се)…“

• Райна Кабаиванска: Операта е моят свят
• Гласът на столетието - Гена Димитрова

Гена Димитрова е другото българско сопрано, оставила диря в сърцето на Рамона Тулумани. „Велика“ – така я определя тя. 

Интересно ни е и как Рамона поддържа българския си език?

 „С помощта на майка ми. С нея говорим много на български, тя е преводач на много български книги. Често говоря на български и на моите деца. Знам обаче, че това не е достатъчно. Но все не стига времето. Дъщеря ми е още малка, на две годинки е, но синът ми вече знае много български думи. Може да разбира и да пита – как си, какво правиш… Той много обича и да идва с мен в София, да ме гледа как репетирам в операта. Иска ми се да заведа и дъщеря ми, но пътуването с кола е изморително за малки деца – 8-9 часа. Ако имаше самолет между София и Тирана, щеше да бъде друго. Но тая идея все се отлага“.

В края на разговора ни, Рамона Тулумани покани всички ни на изявите си в София: „За мен ще е огромно удоволствие да посрещнем заедно новата година в новогодишния гала концерт на Софийската опера на 29, 30 и 31 декември. Заповядайте! Обичам ви! Слушайте „Радио България“. И честита нова година!“. 

Снимки: Красимир Мартинов, Личен архив на Рамона Тулумани