На фона на отчайващата новина за масовата неграмотност на българските ученици и на традиционните борби за власт и пари – включително в спортните федерации, пет български момичета изнесоха показен урок на цялата нация как индивидуалните способности, съчетани с труд и несломим дух, могат да те извисят до място, недосегаемо за пръските от родната среда. Разбира се, изключителните успехи на нашите шахматистки се дължат изцяло на техните умения и талант, но в примера им всеки буден и непримирим човек може да съзре своето зрънце надежда.

Красивите умове на Нургюл Салимова, Гергана Пейчева, Антоанета Стефанова, Виктория Радева и Белослава Кръстева донесоха най-големия спортен успех за България в отиващата си 2023 г. с извоюваната титла от Европейското отборно първенство по шахмат в Будва. Броени месеци преди българките да покорят върха на Стария континент, двайсетгодишната Нургюл завоюва сребърния медал на Световната купа за жени в Баку и с постижението си сякаш им даде криле.

В Азербайджан Нургюл Салимова отстъпи единствено пред рускинята Александра Горячкина – съперничка с по-голям опит на шахматния терен. "Можех да спечеля" – споделя тя след края на партията пред своя треньор Живко Жеков.

"Реално Нургюл правеше мача – казва наставникът, който през 2009 г. открива огромния талант на шестгодишното тогава момиче. – Имаше много ситуации, в които при спокойна обстановка – да кажем тренировъчна, щеше да реализира с лекота. Но там напрежението е огромно. Представянето на Нургюл е фантастика, това е огромен скок и прескачане на няколко етапа в развитието й, забиване с острието много напред в шахмата."

Вицешампионката смята, че купата й се е изплъзнала заради недостатъчния опит, но въпреки това е горда от постигнатото и се чувства все по-уверена сред елита на световния шахмат. Нургюл Салимова определя като едно от силните си оръжия своята интуиция, която й помогна на Европейското отборно първенство в Будва да спечели златния медал за индивидуалното си представяне.

"Понякога като видя някои ходове, сърцето ми започва да бие три пъти по-бързо и тогава усещам, че това е правилният", разкрива тя.

"С класирането на Световната купа придобих правото да участвам на турнира на претендентките в Торонто през април 2024 г. – добавя шахматистката. – На него ще бъде определена противничката на световната шампионка по шахмат за жени. Състезанието ще изисква много сериозна подготовка, но това правя от детството си, това ми е мечтата и се радвам, че засега съм успешна."

На Европейското отборно първенство в Будва изгря още една българска звезда на шахматния небосклон – студентката по бизнес мениджмънт в Далас Гергана Пейчева, която извоюва решителната победа. Така шампионките ни завършиха със седем отборни победи, две ремита и нито една загуба.

"Партията се оказа доста напрегната – разказва Гергана Пейчева за драматичната си финална битка с грузинката Лела Джавахишвили. – Първоначално минах през загубена позиция, тъй като по средата на двубоя не видях една тактика, която моята съперничка забеляза. Тя получи известно преимущество, докато аз дълго време се борих да се върна в играта. Наистина имаше доста груби грешки и от двете страни, тъй като това беше последната партия, умората и напрежението влияеха и в един момент тя започна също да прави грешки, от които успях да се възползвам."

Макар и парадоксално, българските шахматисти през последните години не получават почти никакво финансиране, защото седем федерации са впити в люта схватка коя да получи официалния статут. Едва преди броени дни една от тях – Българската спортна федерация по шахмат, беше приета в Международната шахматна федерация (ФИДЕ), но се очаква Българската федерация по шахмат 2022, която е единствената лицензирана от спортното ни министерство, да оспори решението пред Арбитражния спортен съд в Лозана.

Според Гергана Пейчева липсата на добра организация и подкрепа заради спорната управа на нашия шахмат със сигурност оказва отрицателно влияние върху спортистите. Затова и въпросът ще успее ли женският ни отбор да остане на същата висота за олимпиадата догодина буди основателна тревога.

Младостта триумфира в още един спорт – плуването, където осемнайсетгодишният Петър Мицин постави световен рекорд за юноши на 400 м свободен стил. През годината плувецът спечели три европейски титли в същата възрастова група – на 200, 400 и 800 м свободен стил, както и златния медал на 400 м свободен стил при младежите до 23 г. На световното първенство за юноши Мицин отново завърши първи на 400 м свободен стил и завоюва две сребърни отличия – на 800 м свободен стил и на 200 м бътерфлай. Освен това той си осигури олимпийски квоти за 400 и 800 м свободен стил на олимпиадата в Париж.

"През февруари ще участвам на световното първенство на голям басейн в Катар и след това подготовката ми ще бъде изцяло за олимпийските игри – казва шампионът, който вярва в своя потенциал да плува на финал във френската столица. – Радвам се, че има очаквания към мен и те ме мотивират да се раздавам още повече на тренировките и състезанията. От догодина ще се състезавам при мъжете в сериозна конкуренция със световни и олимпийски шампиони. В момента обаче гледам да се съсредоточа изцяло върху плуванията и да не мисля чак толкова за постигнатия резултат, да не се възгордявам и да не се фокусирам върху славата."

Двама световноизвестни българи, открили отрано формулата за успех на младия плувец, прославиха родината и през настоящата година.

Тенисистът Григор Димитров изигра най-силния си сезон в последните пет години. Той стартира от 28-ата позиция и успя да напредне с 14 места в световната ранглиста. Българинът игра и на два финала – на турнира от сериите АТР 250 на клей в Женева и на Мастърс 1000 на закрито в Париж, където загуби от най-добрия сред мъжете Новак Джокович. Григор Димитров намери място и в престижни класации като тази на "Евроспорт", в която победата над Даниил Медведев го класира на шестото място сред десетте най-добри мачове за годината. Първата ни ракета попадна също така сред номинираните за спортсменство заради джентълменското си поведение на корта.

Преминавайки в отбора на "Сакраменто Кингс", Александър Везенков се превърна във втория българин в Националната баскетболна асоциация след Георги Глушков. По-рано през годината той стана шампион в гръцкото първенство с екипа на "Олимпиакос" и игра финал в Евролигата.

"Александър Везенков направи изключителен сезон – казва спортният журналист в БНР Любомир Тодоров. – През м.г. той стана Спортист на годината у нас и заслужава и през тази да бъде избран, защото е първият българин, обявен за най-стойностен баскетболист в Евролигата. Такова чудо не е имало и мисля, че няма и да има. Голямо признание е и че той отиде в НБА в момент, в който в асоциацията вече има доста европейци. С всеки мач той показва израстване и като му се дава повече време на паркета показва, че го заслужава. Сашо е страхотен характер и съм убеден, че ще успее, а това ще бъде успех и за България."

Златното момиче на художествената гимнастика Боряна Калейн спечели абсолютната европейска титла в многобоя на първенството в Баку, качвайки се на най-високото стъпало на стълбичката след двайсет и девет годишна пауза за българския отбор. 

Момичетата от ансамбъла Женина Трашлиева, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Радина Томова също се окичиха със златните медали, повтаряйки последното шампионско класиране на българките от далечната 1990 г.

Художествените ни гимнастички постигнаха още един изключителен успех – България спечели световната отборна титла във Валенсия. Интересен факт е, че отборната шампионка от Аликанте Бранимира Маркова 30 г. по-късно отново изслуша националния ни химн, но този път в ролята на старши треньор на ансамбъла.

Страната ни изпраща годината с добрата новина, че в олимпийската 2024-а София ще бъде световна столица на спорта, както и че настоящата се оказа ползотворна също за някои състезатели по бокс, борба, вдигане на тежести, ски, лека атлетика, таекуондо, кикбокс, карате, кану-каяк.

Годината си отива и с една плаха надежда – че начело на българския футбол ще застанат достойни личности с неопетнен морал; че срамното падение по време на 18-годишното управление на Борислав Михайлов, в което националният ни отбор не успя да се класира за нито един голям форум и гневът ескалира в уличен погром, завинаги ще остане в миналото; че явления като некадърност, корупция, отказ от поемане на отговорност няма да бъдат повече олицетворение на управлението на Българския футболен съюз.

(Използвани са части от интервюта на Любомир Тодоров и Кръстина Иванова от БНР- "Хоризонт", на Антоний Димов от БНР-Шумен и на Лили Големинова от БНР-Радио София.)

Снимки: БТА, БГНЕС, FIDE, fbgr.org, личен архив