Решението на Европейската комисия за присъединяване на България и Румъния към Шенген по въздух и море в края на март 2024 г. предизвика остри реакции в страната ни. Президентът Румен Радев заяви, че влизаме в 2024 година със смесени чувства и половинчати решения – полуконституция, полушенген, полуистина, полубюджет, полуреформи, полууправление. Бизнесът в страната също не скри недоволството си, дори се чу призив от страна на Асоциацията на индустриалния капитал за бойкот на австрийски инициативи и стоки на територията на България. Премиерът Николай Денков даде уверение, че разговорите с Австрия за отпадане на ограниченията и за сухопътните граници продължават.
От Съюза на международните превозвачи очакват още тази година България да договори присъединяването ни към Шенген и по суша, тъй като настоящото положение не помага по никакъв начин на бизнеса и икономиката като цяло.
"Около 8% от българския износ за страни от Европейския съюз е по море, река и по въздух, а останалите 92% и отгоре са по суша. Най-вече с автомобилен транспорт и малко по-малко с железопътен транспорт. Т.е., това по никакъв начин не помага на бизнеса, на икономиката и в частност на транспортния сектор. Ние години наред алармираме, че всяка година българските превозвачи губят между 100 и 150 милиона евро само от изчакване на границата ни с Румъния, но, за съжаление, не можем да отчетем успех в тази посока" – коментира пред БНР Йордан Арабаджиев – изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи в България.
Европейският икономически и социален комитет, консултативен орган на ЕС, в който участват работодатели, профсъюзни дейци и представители на социални, икономически и културни организации от страните членки, прие още в средата на декември м.г., резолюция с, която призовава ЕС да ускори процедурата по приемането на България и Румъния в Шенген.
Според председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев, членството на България в Шенген, Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са приоритети за работодателите и организациите на бизнеса. Имаше сериозни очаквания и надежди, че през 2023 година ще се осъществи едното членство, другото от 2025, а през 2026 и към ОИСР.
"Това, което до момента се случи, е голямо разочарование. За миналата година извършената работа като транспорт, като превоз, в тон километри по въздух и вода е едва 1,8 процента от всички превози от извършената работа, мерена, пак повтарям, в милиони тон километри. Ако вземем информация пък от спедиторите, всъщност 3% от пратките са по въздух и вода, 97 са сухопътни, т.е. като свободно движение на товари, ползата клони към нула" – категоричен е Велев, но изтъква известно предимство в настоящата ситуация за туризма:
"Минимално е, защото чакането за паспортна проверка по летищата е несравнимо по-малко от чакането по безкрайните опашки на границите. Очевидно е, че България продължава да бъде дискриминирана и тук възниква въпросът – след като сме по-праведни евроатлантици от Запада, защо пак търпим това?"
В телевизионно интервю Велев призова за бойкот на австрийски стоки, магазини и бензиностанции на територията на България заради австрийското вето за пълноценно ни присъединяване. По думите му, транзитният австрийски транспорт трябва да бъде проверяван постоянно, както се случва и с нашия.
Въпреки отпадането на паспортните проверки на летищата, които сериозно забавят пътниците, използващи няколко транспортни средства, за да достигнат до своята дестинация, контролът по сухопътните граници ще продължи да създава неудобство и за туристическия бранш.
"Надявам се, че след като отминаха празниците и преди началото на тазгодишния летен сезон, ще започне да се мисли за това Министерството на туризма да отправи молба към Гранична полиция, с която да се издействат специални коридори за граждани от ЕС, които да помогнат на автобусния транспорт да съкрати престоя си по границите, докато влезем в шенгенското пространство и по суша" – посочва председателят на "Обединение Бъдеще за туризма" Павлина Илиева.
Бившият заместник-министър на външните работи и икономиката Милен Керемедчиев вижда причината да няма дата за присъединяването ни към Шенген по суша, в мигрантската криза, която притеснява останалите страни членки:
"Има вълна от притеснение у европейските гласоподаватели относно увеличаващия се мигрантски натиск. Видяхме го в отминалите избори в Словакия, Нидерландия, а въпросът ще остане актуален и за изборите, които предстоят по света. Мигрантският въпрос ще бъде основна тема, която ще трябва да адресират европейските правителства. Правителство, което не го направи, ще получи много силен шамар от гласоподавателите – посочва Керемедчиев. – Това показва, че избирателите са по-скоро скептично настроени за справянето с мигрантската криза, а граничните за съюза страни – България и Румъния, остават на мушката на някои от европейските политици."
Текст: Йоан Колев / използвани са интервюта на Диана Дончева и Йорданка Петрова от БНР-"Хоризонт"/
Снимки: ЕПА/БГНЕС, БТА, Иван Русланов - БНР
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
В присъствието на дипломати външният министър Иван Кондов откри в Пловдив последния стенопис от конкурса на министерството „България – по-красива в НАТО“. Проявата е посветен на 20-ата годишнина от членството на страната в Алианса. Творбата е дело на..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..