Сръбският в-к "Данас" публикува два материала за проблемите на българското малцинство в Сърбия от гледната точка на различни представители на общността. В материалите се посочват статистики и възможни причини за емиграцията или дори отказа на българите да се декларират като такива на националните преброявания в Сърбия, предава БТА.
При последното преброяване на населението в Сърбия българското малцинство е малко под 13 000 души, докато на преброяването през 1948 г. са били почти 60 000. Най-много българи са "изчезнали" между 1971 и 1991 г., но продължават да "изчезват", отбелязва "Данас".
Според българската общност причините са емиграция и "мимикрия". "Бягството" от българската идентичност често се обяснява с факта, че българите живеят в пограничните региони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които трудно се намира добра работа и заплата. Вестникът отбелязва, че за намаляването на българите допринася и членството на България в ЕС, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и "по-добър живот".Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков подчертава, че 90% от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети.
В отделна статия на председателя на Българския Културно-информационен център в Босилеград Иван Николов се поставя въпросът - ако наистина не е страшно да се определяш като българин в Сърбия, тогава защо има "мимикрия", "т.е. скриване на българския произход като начин за оцеляване в Сърбия".
Сънародниците ни в Лас Вегас организираха редица прояви, свързани с мартенските български празници, като основен акцент в тях е Националният празник на България и родната традиция да се закичваме с усукани бели и червени конци в първия мартенски..
Интернет Портал ФАР от Цариброд на 1 март отбелязва девет години съществуване, предизвикателства и борба за медийна свобода, съобщава медийният екип. Оттам изтъкват, че благодарение на всеотдайната работа на цялата редакция ФАР последователно отстоява..
Александра Карамихалева ни среща с отците Любомир Братоев , Любомир Леонтинов и Цоло Кривачков - протосингел на митрополията , както и с църковния настоятел Христо Беров . Те разказват за първите стъпки на църковната община и за формирането на..