Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

2023-та е била най-топлата година в България, откакто се води статистика

Човешката дейност остава основния фактор, влияещ върху промените на климата

Снимка: climateka.bg

През последните години сме свидетели на нетипично за съответните сезони време. 2023-а не беше изключение, а капризите на времето достигнаха дотам, че я превърнаха в най-топлата в света от 1850 година насам. Тя надвишава с 14,98 градуса нормата от 1850-а, която се приема за основополагаща, тъй като е от прединдустриалния период на света – след това човекът играе съществена роля във всички природни процеси.

В България средната годишна температура е била от 12.9 °С и това я превръща в най-топлата от 1930 г. насам, по оценка на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Всички сезони са били по-топли от обичайното, с изключение на пролетта, когато температурите са били под нормата за страната ни. Макар да е първият месец от есента, септември ни е подарил повече дни с летни температури от първия летен месец – юни.

Скоростта, с която в световен мащаб се повишават температурите от края на 70-те години на м.в. до днес е с около 0,2 градуса на десетилетие, показва анализ на д-р Симеон Матев, главен асистент в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски", представен от Пресклуб "Климатека".


През миналата година всеки месец от юли до декември е бил рекордно топъл от гледна точка на средните месечни температури, като 2023-а влиза в историята като най-топлата година в 77 държави, откакто в тях се правят метеорологични измервания. Сред тях са Китай, Бразилия, Южна Корея, Япония, Мексико, Германия, Нидерландия, Швейцария, Украйна и … България.

В страната ни статистика за температурите на въздуха се прави близо век – посочи климатологът Симеон Матев.

Симеон Матев
"За последните 30 години средната годишна температура в България се е повишила с 0,8 до 1 градус, като по-голямо е това повишение в северната част от страната ни. От 2011 година до момента сме в период на 12 наднормени години, като температурата нараства с приближаването на 2020-та."

Според Матев, най-наднормена 2023-а е била в Централния Предбалкан, в централните части на Дунавската равнина и много райони на Североизточна България.

"Една от причините за това е, че в страната ни много често имахме южен вятър, който пренасяше топли въздушни маси. Най-слабо засегнати от тях оставаха югозападните части на родината. Това са районите на Сандански и Петрич, които по принцип са едни от най-топлите у нас."


Що се отнася до валежите – влажните месеци ноември и декември са допринесли да се навакса нормата им на годишна база. Значителна честота се наблюдава при ветровите бури през годината – през почти всички месеци има информация за нанесени материални щети от силни пориви на вятъра в различни райони на страната.

Какви са причините 2023-а да е толкова топла?

"Една от най-съществените е човешкият фактор с увеличаването на концентрацията на парникови газове – посочва експертът. – Немалко влияние оказа и Ел Ниньо – (ивица топли океански води, навлизаща в централния и източно-централен екваториален пояс на океана и достигаща до крайбрежието на Южна Америка. Фазата Ел Ниньо обикновено се повтаря през около четири години, но според наличните данни циклите могат да продължават между две и седем години – бел. авт.), слънчевият цикъл също носи отговорност, както и изригването на вулкана Хунга Тонга ( в югозападната част на Тихия океан – бел. авт.), както и замърсяването на моретата и океаните с горивото на военен, пътнически и търговски флот."


Вероятно най-правилно е да се каже, че поне половината от глобалното затопляне – не само за миналата година, а изобщо – се дължи именно на човешката дейност – пояснява Симеон Матев и допълва:

"През 2023 година концентрацията на въглероден диоксид вече е близо 420 частички на милион. Представете си 1 000 000 частички, от които 420 са въглероден диоксид. Знам, че може да не звучи толкова много, но ролята на парниковия газ е да задържа топлината, която се излъчва от Земята. Затова всяка една частичка от този 1 милион има съществено значение" – припомня климатологът.

Снимки: БТА, climateka.bg, личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Безработните млади – най-често със средно образование

Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..

публикувано на 02.11.24 в 11:44

БНТ празнува 65 години от основаването си със специална програма

Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..

публикувано на 02.11.24 в 09:10

“Космически уикенд” за любителите на астрономията в Черни Осъм

Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..

публикувано на 02.11.24 в 09:05