В края на 1988 г. и началото на 1989-а новоизбраният френски президент Франсоа Митеран посещава няколко столици в изменящия се Източен блок. След пътуването си до Чехословакия и преди да се отправи към Варшава, Митеран идва и в София, където е посрещнат с почести от привидно непоклатимия партиен и държавен лидер Тодор Живков. На 19 януари е приемът в резиденцията на френското посолство с група интелектуалци, известни с позициите си срещу властта, между които и авторът на забранения труд "Фашизмът" и бъдещ първи демократично избран президент на България – Желю Желев.
Известният френски философ от руски произход Мишел Елчаниноф, автор на "В съзнанието на Путин", "Ленин стъпи на Луната" и "Новите дисиденти", изследовател на путинизма (идеологията на Путин) и на новото дисидентство, прави равносметка на реалното влияние на събитието, известно като "Закуската с Митеран", върху България и Източна Европа през символичната и за Франция 1989-а – двеста години след Френската революция:
"Естествено, не можем да вярваме, че президент на друга държава е променил съдбата на страната. Би било наивно. Динамиките вече са били налични в България, но пет години по-късно, при следващата им среща с Франсоа Митеран нещата са се променили. Думата, която тогава хората са искали да изведат на преден план е била "свобода". Мисля, че Митеран е дошъл да изрече именно тази дума. Българските интелектуалци-дисиденти вече са я носели у себе си, но може би това събитие ги е насърчило да я упражняват още по-пълноценно."
Въпреки надеждите за окончателен триумф на демокрацията и човешките права след разпадането на СССР, се оказва, че хората по света все още имат нужда от големи разкази, идеологиите се възраждат: "Няколко десетилетия след падането на Берлинската стена сме изправени пред идеологии, които насърчават империите и войната. Днес в Европа бушува война, която несъмнено ще продължи дълго и може би ще има непредвидени последствия" – прогнозира Мишел Елчаниноф пред Радио България.
Какво означава "дисидент"?
Терминът всъщност има религиозен произход – през ХVІ век се говори за дисидентство сред протестантите. За Елчаниноф дисидентите се характеризират с две неща: страдание и изобретателност.
"Дисидентите са хора, които знаят, че властта е несравнимо по-силна от тях, но и че могат да я дестабилизират. Много харесвам това измерение на дисидентството – креативността. Прочетох например книгата на Желю Желев ("Фашизмът" – бел. ред.), която е написал през 1967 г., по-късно, през 1982 г., е публикувана и веднага извадена от продажба. Тя е не само добре информираща – описва структурите на тоталитаризма, но има и заиграване, насмешливост. Много добре си е давал сметка, че читателят ще замени в съзнанието си фашизма с комунизма и всъщност ще прочете критика на тоталитарния комунизъм в България през 60-те, 70-те и 80-те години."
Колкото до носталгията по тоталитарното минало, тя според Елчаниноф е разбираема за хората, които "безпроблемно" са преминали през онова време:
"Тази носталгия е непобедима. Не се поддава на аргументи, има я. Владимир Путин я използва, за да се опита да разшири господството си. Очевидно се води битка, Русия използва тази носталгия. Путин казва, че разпадането на СССР е най-голямата катастрофа на ХХ век, като забравя концентрационните лагери, ГУЛАГ-а и т. н. Говори като съветски човек, homo sovieticus, който иска да си спечели на своя страна всички носталгии към режима. Използва паметта за Втората световна война. Използва всички памети – играе със съветската памет, паметта за руската помощ срещу Османската империя, православието, славянските езици и т.н., но ги инструментализира."
Как "Ленин стъпи на луната"?
"Ленин умира точно преди сто години – през януари 1924 г. Никога не е ходил на Луната – доверявам ви тази сензационна информация. Заглавието е фантасмагория. В обкръжението му е имало хора, повлияни от течението, наречено "космизъм". Мислели са, че науката би могла един ден да ни помогне да възкресим мъртвите. Тази идея днес се появява в САЩ с трансхуманизма. По онова време в Съветския съюз дори сред болшевиките е имало хора, които са смятали, че Ленин може да се съживи и затова тялото му трябва да бъде запазено. Днес, 100 години по-късно, Ленин все още е в мавзолея си на Червения площад в Москва и сигурно все още според някои науката може да възкресява мъртви. Исках в книгата си да разкажа за тази идея, която се заражда в края на ХІХ в. и тайно прекосява двадесетия век, а днес е възродена в Силициевата долина в Калифорния. Така че има връзка между Ленин и американските трансхуманисти."
Цялото интервю на Мария Стоева с Мишел Елчаниноф можете да чуете на френската страница на Радио България.
Снимки: БТА, facebook.com/InstitutFrancaisdeBulgarie
В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно между минус 3° и 2°, малко по-ниски в котловините от Западна България, в София – около минус 4°...
Депутатът от “Продължаваме промяната – Демократична България” Надежда Йорданова опроверга информацията, че е постигната договорка с ГЕРБ-СДС за съставяне на управленско мнозинство, на основата на което Атанас Атанасов от парламентарната група на..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат приложението BgGPT с изкуствен интелект от последно поколение, достъпно на адрес bggpt.ai...
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват..
През нощта ще бъде предимно ясно. Вятърът ще отслабне и в много райони ще стихне. Сутринта ще бъде студено с минимални температури между минус 7° и минус..
Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" отбелязва своя храмов празник днес. Светата обител, символ на българската столица, е храм-паметник,..