Европейската комисия даде зелена светлина на Европейския консорциум за единствена по рода си астрономическа изследователска инфраструктура. В мащабния проект България участва като пълноправен член и учредител на обединението, а до края на 2025 година у нас ще бъде изграден  професионален радиотелескоп, част от мрежата LOFAR ( Low-Frequency Array).

Това е най-големият радиотелескоп в света, който наблюдава Вселената на най-ниските възможни радиочестоти, за да бъдат изследвани нейните феномени. Радиотелескопът работи от 2012 година чрез наблюдателни станции, разпределени в по-голямата част от Европейския континент. Изградени са вече 52, като следващата ще бъде в България, която работи по проекта вече трета година.

"Всяка станция има голям брой относително прости радиоантени, които чрез модерна технология, електроника и компютри, могат да наблюдават заедно едни и същи обекти по небето – посочва в интервю за БНР доц. Камен Козарев от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. – Когато всички тези наблюдателни станции работят едновременно, радиотелескопът може да постигне много големи разделителни способности".

"Всъщност с този телескоп може да наблюдаваме всякакви феномени от началото на Вселената, от първите звезди, които някога са се раждали, до нашата собствена йоносфера, нашето слънце и т.н. През 2025 година се планира да бъдат изградени още две станции. Едната ще бъде в България, а другата в Италия, като нашата станция ще бъде първата на Балканския полуостров и като цяло в Югоизточна Европа. Тя ще бъде най-южната и най-източната станция на радиотелескопа, а най-северната е в Швеция. В групата от държави, които участват влизат още и Германия, Франция, Полша, Великобритания и Латвия."

Наблюдателната станция в страната ни ще бъде изградена в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория "Рожен". Ще бъде с размерите на футболно игрище, където ще са разположени диполни антени.

Проектът се подкрепя финансово от българската държава през Националната пътна карта за научна инфраструктура. В момента се работи активно за изграждането на станцията, планира се къде ще бъдат разположени антените. По думите на доц. Козарев, в България има традиции в оптичната астрономия, като на Роженската обсерватория наскоро е въведен в експлоатация и чисто нов оптичен телескоп, но изследователите ни нямат много опит с радиоастрономията. След изграждането на радиотелескопа ще може да се работи както с другите станции, така и самостоятелно, което ще позволи на българските изследователи да правят качествено нови изследвания на различни обекти.

"Основният интерес на нашата група, която се занимава с радиотелескопа, са изследванията на слънцето и активността в йоносферата, предизвикана от слънчева активност. Наскоро беше показано, че станциите могат да следят спътници и да се използват и като приемници. Радиотелескопът ще ни помогне да добавим допълнителна информация за различните обекти, които изследваме, както и в много други области. В момента набираме специалисти и развиваме един доста силен екип. Смея да кажа, че той ще бъде напълно подготвен за актуалните технологии и науката през 21-ви век. За нас е много е важно да се развиваме в крак със съвременната наука."

Вижте още:

• Обсерваторията "Рожен" ще бъде с най-големия телескоп на Балканите

Текст: Дарина Григорова (по интервю на Таня Милушева, БНР-"Хоризонт")

Снимки: БГНЕС