Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Новите геномни техники нямат безрезервна подкрепа в България

Снимка: pixabay

В началото на февруари в Европейския парламент предстои да бъде взето ключово решение, засягащо използването на т. нар. нови геномни техники при създаването на нови сортове растения. Проектът за регламент предвижда премахването на всички проверки за безопасност за около 94 % от новите генно модифицирани растения (НГТ), които понастоящем все още са в процес на лабораторни разработки за патенти. Според експерти, това на практика противоречи на един от основните принципи за предпазливост на общността, която до този момент беше защитена от използването на ГМО култури, чрез строги регламенти. Темата за новите геномни техники поляризира мненията на експертите в България, а на държавно ниво страната ни запазва неутрална позиция в европейските дискусии.

"Европа беше като един оазис сред другите континенти, където бяха разрешени единствено определени сортове хибриди след като преминат много строга проверка за това дали имат вредни последици за околната среда и земеделието", отбеляза в интервю за Радио България инж. Светла Николова от сдружение "Агролинк" (член на Международната федерация на движенията за биологично земеделие IFOAM), което от 1999 г. насам работи за подпомагането и развитието на биоземеделието в България.


В момента действащата директива дава възможност на всяка една страна членка да взима самостоятелни решения, спазвайки рамките на общия закон. Новият регламент обаче ще бъде задължителен, предупреди инж. Николова и подчерта, че решенията ще се взимат на централно ниво. Това означава, че европейските органи няма да се съобразяват нито с икономическите интереси на отделните страни членки, нито с това, което хората искат в много страни.

Министърът на земеделието Кирил Вътев представи позицията на България по предложението за Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ), по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел (декември 2023 г.)

"В България 90% от хората не искат ГМО, в Германия и Франция – също, но европейската комисия не се съобразява нито с мнението на хората, нито с това на независимите учени, нито с мнението на земеделските производители. След като през декември м.г. Съветът на министрите не успя да постигне консенсус и квалифицираното мнозинство не можа да събере достатъчно гласове, проектът беше оставен за разисквания. Под новото председателство на Белгия, от първи януари започнаха консултации на работни групи по земеделие, но още на първото заседание се разбра, че има много конфликтни точки. Поставиха се и много въпроси, на които европейската комисия не може да отговори. В резултат, заседанията се преустановиха и се пристъпи към решение на политическо ниво. Еврокомисари започнаха да обикалят страните членки и да притискат правителствата, като им се дават обещания, че новите геномни техники няма да бъдат патентовани. Патентното ведомство обаче е извън юрисдикцията на европейската комисия и тези обещания са нереални и неуважителни към хората, които познават законите."

Самите техники са създадени преди 12 години и представляват генно редактиране на растения, но никой до този момент не е доказал, че те са безвредни. В същото време, чрез проекта за регламент се предвижда те да бъдат пуснати в околната среда, без да бъдат контролирани чрез ясно обозначаване. "Те са патентовани, за тях има 1600 заявления, не са произведени дори на лабораторно ниво, но искат да ги въвеждат в земеделието", изтъква инж. Светла Николова. Има реална опасност земеделците да бъдат осъдени, че използват патентовани семена, без да знаят, че са закупили такива. Дребните производители няма да имат пари за адвокати и ще се откажат. По този начин те ще бъдат отстранени от пазара, за да останат единствено едрите производители.

През 2019 г. Съдът на Европа се произнесе, че след като има промяна в гена, растението е генетично модифициран организъм. "В класическата селекция няма никаква промяна на гените при растенията, а ако има редактиране на гени става дума за ГМО",  пояснява инж. Николова:

"Това, което отново ни обещава ЕК е след седем години, ако бъде приет регламентът, да бъдат направени проучвания и да се установи има ли някакви ефекти, включително и отрицателни. Ние изпратихме запитване до министъра на земеделието на България, по Закона за достъп до обществена информация, кой ще носи отговорност, ако нещо се случи в този изпитателен период. Преди това, никой не можа да ми отговори в комисията по ГМО към Министерство на околната среда как ще бъде контролиран вятърът, как ще бъдат контролирани пчелите и другите насекоми, които опрашват растенията да не хвърчат към съседните

полета и да не пренасят гени на ГМО към други растения. Никой няма отговор за това и никой не е разработил система за съвместно съществуване между ГМО и чисти култури, защото няма как да стане."

По думите на инж. Светла Николова, зад този регламент стоят лобитата на четири фирми гиганти, които контролират 70% от пазара на семена в целия свят. Някои от тях произвеждат препарати и химикали като глифозат, а също и лекарства. "Това на практика е контрол на цялата хранителна верига и на земята, а също и над хората", предупреждава инж. Светла Николова и добавя: "Да не забравяме, че храната е свързана с наследството, с традициите, историята. Защо България да не последва примера на Австрия, която залага на качеството, а дребните производители могат директно да предлагат продукцията си?".

В кампанията на "Агролинк" за защита на българското земеделие срещу новите геномни техники се включват хиляди граждани и различни организации, които не са пряко свързани със земеделието. В момента върви и петиция, в която хората открито изразяват становището си, че България трябва да остане зона свободна от ГМО.

Още по темата:

Снимки: Pixabay, Дарина Григорова, BGNES

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Колоездачно състезание затваря участък от Подбалканския път

Колоездачна обиколка поетапно ще ограничава движението по път I-6 София – Карлово (Подбалканския път) в 9-километровия участък от разклона за с. Мирково до с. Челопеч днес, 20 август, от 14:15 ч. до 16:40 ч. Събитието е част от календара на Българската..

публикувано на 19.08.25 в 15:30

Българин е на крачка от това да обиколи целия свят

Историкът и пътешественик Юри Боянин е посетил всички държави в света, с изключение на една – Северна Корея. Това научаваме за нашия сънародник от сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus. Преди да навърши 40 години, Юри превръща..

публикувано на 19.08.25 в 15:26

Активисти се обявиха за забрана на клетките за телета

Активисти от организацията “Невидими животни” и ангажирани с каузата граждани внасят в Народното събрание петиция, подписана от над 110 хил. души, с искането за забрана на клетките за телета. Те настояват за законодателна забрана на този подход и..

публикувано на 19.08.25 в 13:43